Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 51
Дъглас Престън
Той погледна часовника си: пазарът беше затворил. С известно безпокойство и нежелание кликна и екранът оживя. Късните сделки бяха побутнали акциите им нагоре в последните двайсет минути. Бяха затворили на десет и половина.
Скиба изпита облекчение. Май денят не беше чак толкова лош.
16.
Сали погледна скептично камарата железарии, които трябваше да минат за самолет; двама работници тъкмо избутваха машинарията от занемарения хангар.
— Може би трябваше да го проверим, преди да си купим билети — обърна се Том към нея.
— Сигурна съм, че е в ред — кимна тя, сякаш за да се убеди сама.
Пилотът, жилест експатриран американец със скъсана тениска, къси панталони, две дълги плитки и брада, се приближи с флегматична походка и им се представи като Джон. Том го погледна, после хвърли кисел поглед към самолета.
— Знам, знам, прилича на нещо, извадено от пункт за старо желязо — ухили се Джон и почука по корпуса на самолета с кокалчетата на пръстите си. — Какво значение има как изглежда? Каквото се иска от мен по поддръжката, аз си го правя.
— Не знаете колко много ме успокоява това — каза Том.
— Значи сте тръгнали за Брус?
— Точно така.
Джон кимна към багажа.
— Каните се да ловите херинга?
— Не.
— Най-добрият лов на херинга в света. Не че има кой знае какво друго. — Джон отвори багажното отделение отстрани на самолета и започна да хвърля вътре багажа им.
— Е, каква работа имате по тези места?
— Нищо особено, ще решаваме в движение — отговори Сали бързо. Колкото по-малко говореха за какво са тук, толкова по-добре. Нямаше смисъл да създават „златна треска“.
Пилотът хвърли вътре и последния сак, блъсна го няколко пъти, за да го намести и затръшна вратата с трясък. Отне му три опита, преди да успее.
— Къде се каните да отседнете в Брус?
— Това също още не сме го решили.
— Вие пък всичко оставяте за накрая — изсумтя Джон. — Но както и да е, тъй или иначе има само едно място — Ла Перла.
— Колко звезди?
Джон се подсмихна. Той отвори вратата към пътническата кабина, спусна стълбичката и те се качиха на борда. Джон ги последва и докато влизаше, Том усети нещо, което твърде напомняше мириса на марихуана. „Страхотно.“
— Откога летите? — попита Том.
— Двайсет години.
— Някакви произшествия?
— Веднъж. Ударих едно прасе в Парадизо. Шегаджиите не бяха окосили пистата и проклетото животно беше откъртило в тревата. А беше
— Приборите проверени ли са за изправност?
— Абе, да кажем, че знам как да си ги ползвам. Тук много-много с такива глезотии не се занимаваме. Особено пък за такива полети.