Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 24

— Изглежда правдоподобно.

След миг Хаузър добави:

— Поемам случая.

Филип усети раздразнение. Не си спомняше да му е предлагал работата. Но човекът вече бе показал своята компетентност и понеже така или иначе знаеше историята, вероятно би могъл да продължи.

— Не сме говорили за хонорара ви.

— Трябва ми капаро. Очаквам разходите по случая да са доста високи. Когато тръгнете да правите бизнес в лайняна държава от Третия свят се налага да плащате на всеки Томас, Рико и Орландо.

— Аз имах предвид само непредвидените разходи — побърза да каже Филип. — Ако открием колекцията, тогава вие ще вземете, да кажем, един малък процент. Мисля, че ви бях споменал, че планирам да разделя всичко с братята си. Така ще е честно.

— Непредвидените разходи са за адвокатите, които се занимават с автомобилни катастрофи. Аз се нуждая от капарото веднага. Ако успея, ще има допълнителна фиксирана такса.

— Капаро? Колко?

— Двеста и петдесет хиляди долара.

Филип едва не се изсмя.

— Какво ви кара да мислите, че имам толкова пари?

— Аз никога не мисля нищо, мистър Бродбент. Аз знам. Продайте Клее.

Филип усети, че сърцето му спира за миг.

— Какво?!

— Продайте големия акварел на Паул Клее, който притежавате, „Синята църква“. Хубава е. Бих ви дал четиристотин за нея.

Филип избухна:

— Да я продам? Никога! Тя е подарък от баща ми.

Хаузър вдигна рамене.

— Впрочем откъде знаете за тази картина?

Детективът се усмихна и разтвори гладките си бели китки като две лилии.

— Вие май искате да скриете най-доброто, така ли е, мистър Бродбент?

— Да, но това е изнудване!

— Нека ви обясня как работя — наведе се напред Хаузър. — Лоялен съм преди всичко на случая, не на клиента. Когато поемам случай, аз го разрешавам независимо от последиците за клиента. Задържам капарото. След като успея, вземам допълнителна такса.

— Този разговор е неуместен. Не продавам Клее.

— Понякога клиентът изпуска нервите си и иска да се откаже. Понякога се случват лоши неща на добри хора. Целувам дечицата, ходя на погребения и продължавам да вървя напред, докато разреша случая.

— Не очаквайте, че ще продам това платно, мистър Хаузър. Това е единственото стойностно нещо, което имам от баща си. Обичам тази картина.

Хаузър го гледаше по начин, който го накара да се почувства странно. Очите на детектива бяха празни, лицето му — спокойно, лишено от каквито и да било емоции.

— Помислете си го по този начин: картината е жертвата, която трябва да направите, за да откриете наследството си.

Филип се колебаеше:

— Смятате ли, че ще успеем?

— Смятам.

Филип го погледна. Какво пък, винаги можеше да откупи картината обратно.

— Добре, ще продам Клее.

Очите на Хаузър потъмняха. Той изпусна още едно кълбо дим, после извади пурата от устата си и заговори:

— Ако успея, хонорарът ми ще бъде един милион долара. — После добави: — Нямаме много време, мистър Бродбент. Вече съм резервирал билети за нас до Сан Педро Сула, тръгваме още другата седмица.