Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 22

Хаузър се облегна отново назад и започна да се смее силно. Когато най-сетне дойде на себе си, изпрати в пространството още няколко мързеливи облачета от пурата си и когато върху нея се насъбра почти петсантиметрово стълбче пепел, го изтръска в пепелника.

— Такова нещо би могъл да измисли само Макс.

— Значи не знаете нищо за това? — попита Филип.

— Нищо. — Изглежда Хаузър казваше истината.

— Вие сте частен детектив — погледна го Филип.

Хаузър прехвърли пурата от едната страна на устата си в другата.

— Вие сте израснали с Макс. Прекарали сте повече от година заедно в джунглата. Познавате го, знаете, че работи по-добре от всеки друг. Питам се дали бихте пожелали в качеството си на частен детектив да ми помогнете да открия гроба му.

Хаузър изпусна струя синкав дим от устата си.

Филип добави:

— Струва ми се, че това няма да е кой знае колко трудна задача. Една такава колекция не би могла да бъде транспортирана незабележимо.

— Може да е оставена на борда на Максовия „Гълфстрийм“ IV.

— Съмнявам се, че ще се погребе в самолета си.

— Викингите са били погребвани в корабите си. Може Макс да е опаковал съкровището си в херметичен, устойчив на налягане контейнер и да го е зарязал в океана над дълбоководната бездна на Пасифика, където е потънал под две мили вода.

Той разпери ръце и се усмихна.

Филип се опита да каже „не“. Той разтърка челото си, опитвайки се да прогони образа, който го тревожеше — картината на Липи на две мили дълбочина, забита в океанското дъно.

— Не го вярвате, наистина, нали?

— Не казвам, че го е направил. Само ви показвам какво могат да сторят десет секунди размисъл. С братята си заедно ли работите?

— Те са ми полубратя. Не. Реших сам да открия проклетата гробница.

— Какви са техните планове?

— Не знам, пък и честно казано — не ме е грижа. Ще разделя с тях онова, което намеря, разбира се.

— Разкажете ми за тях.

— Том е единственият, за когото човек трябва да си отваря очите. Той е най-малкият. Когато бяхме деца, беше най-буйният. Беше детето, което първо би скочило във водата от високата скала, което първо би хвърлило камък в гнездото на осите. Изключиха го от няколко училища, но оправи поведението си в колежа и оттогава е направо образцов.

— А другият, Върнън?

— В момента е в някаква псевдобудистка секта, ръководена от бивш професор по философия от университета Бъркли. Винаги е бил загубен. Опита всичко — наркотици, секти, гурута, групови терапии. Когато беше малък, мъкнеше вкъщи осакатени котки и кучета, премазани от автомобили, паднали от гнездата малки птичета, ей такива неща. Всичко, което донасяше вкъщи, умираше. В училище децата непрекъснато се заяждаха с него. Изключиха го заради слаб успех и така и не се задържа на никаква постоянна работа. Той е сладур, но… така и не успя да порасне.

— И какво правят те сега?

— Том замина за ранчото си в Юта. Последното, което чух е, че се е отказал да търси гроба. Върнън каза, че има намерението да търси сам, че не желае да участвам.

— Някой друг знае ли за това освен братята ви?