Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 23

— Две ченгета от Санта Фе видяха видеолентата и знаят цялата история.

— Имената им?

— Барнаби и Фентън.

Хаузър си отбеляза нещо. Лампичката на телефона светна веднъж и той вдигна слушалката. Слуша доста дълго, говореше меко и бързо; набра някакъв номер, после друг, след него трети. Филип усети раздразнение, че Хаузър се занимава с друга работа пред него и му губи времето.

След миг детективът прекъсна телефонния разговор.

— Някакви съпруги или любовници в картинката?

— Пет бивши съпруги: четирите живи, една починала. Няма любовници, за които си струва да говорим.

Устните на Хаузър се разтегнаха в колеблива усмивка.

— На Макс винаги му е вървяло с жените.

Отново настъпи тишина. Хаузър изглежда размишляваше. После вбеси допълнително Филип като набра някакъв телефонен номер и заговори тихо. Най-сетне остави слушалката на вилката.

— А сега, Филип, кажи ми ти какво знаеш за мен.

— Само това, че сте бил партньор на баща ми в експедиция в Централна Америка в продължение на няколко години. И че после сте се скарали.

— Точно така. Прекарахме две години в Централна Америка, търсейки гробници на маите. Това беше в началото на шейсетте, когато това беше повече или по-малко законно. Открихме няколко неща, но едва след като си тръгнах Макс направи големия си удар и забогатя. Аз заминах за Виетнам.

— А караницата? Татко никога не говореше за това.

Настъпи тежка пауза.

— Макс никога не е говорел за това?

— Не.

— Сега ми е трудно да си спомня. Знаете как е, когато двама души са заедно дълго време, накрая започват да си лазят по нервите. — Хаузър остави пурата си в кристалния пепелник. Пепелникът беше голям колкото чиния и вероятно тежеше десетина килограма. Филип се запита дали не беше направил грешка, идвайки тук. Хаузър изглеждаше като борец лека категория.

Телефонът просветна отново и той вдигна слушалката. Това беше последната капка, за да прелее чашата. Филип се изправи:

— Ще мина пак, когато не сте толкова зает — произнесе той хладно.

Хаузър му махна с окичените си в злато пръсти да почака, изслуша онова, което му казваха в слушалката, след което я окачи.

— Е, Филип, кажете ми: кое му е толкова специалното на Хондурас?

— Хондурас? Какво общо има Хондурас?

— Защото това е мястото, където се е отправил Макс.

Филип впери очи в него.

— Значи все пак сте били в играта?

— Съвсем не. Това беше същността на телефонния разговор, който проведох току-що. Почти четири седмици, откакто пилотът му го е превозил с пълен самолет товари до град Сан Пиедро Сула, Хондурас. Оттам е взел военен хеликоптер за едно място, наречено Брус Лагуна. А после е изчезнал.

— И вие разбрахте това току-що?

Хаузър произведе нов голям облак дим.

— Аз съм частен детектив.

— И не лош, както виждам.

Хаузър емитира поредния медитативен облак.

— Когато говоря с пилота, ще знам повече. Като например що за товар е бил пренесен и колко е тежал. Баща ви не е положил кой знае какво усилие, за да прикрие следите си до Хондурас. Знаехте ли, че с него заедно сме били в Хондурас? Не съм изненадан, че е отишъл там. Това е голяма държава с най-непристъпния ландшафт в света — гъста джунгла, необитаема, планинска, прорязана от дълбоки дефилета и затворена от Москито коуст.