Читать «9-те слънца» онлайн - страница 8

Наблюдателят замълча, те се втренчиха в него. Той натисна бутона на лаптопа и на екрана се появи снимка на Сам Капра. Тъмноруса коса, зелени очи, изпито лице на бегач в средата на двайсетте, с момчешко излъчване.

— Капра оцеля само защото излезе от офиса точно преди бомбата да избухне. ЦРУ го набеляза за евентуален предател заради финансови злоупотреби, извършени от съпругата му, и заради неудобния факт, че бременната му жена го предупреди да напусне офиса точно преди да го унищожат. Капра се измъкна от зоркото око на ЦРУ, тръгна да търси съпругата си, внедри се в групировката ни в Амстердам и подкопа плановете ни за масовото убийство.

Деветимата изгледаха безмълвно как Наблюдателя отпива дълга глътка вода. Той изучи изпитателно лицата им. Никой държавен служител, нито полицай, нито журналист или разузнавач не би ги разпознал. Повечето изглеждаха съвсем обикновено. Плашещо обикновено. Човекът, който седи до вас в метрото или зад вас на опашката в супермаркета или пък оставя детето си в училище по същото време като вас. Идваха от целия свят, ала се отличаваха с това, че всички имат вид на обитатели на предградия. Ненадминат камуфлаж, помисли си Наблюдателя. Но същевременно едва не нанесоха преломен исторически удар върху американската стабилност, едва не предизвикаха в страната хаос, който да срине законовия ред и в резултат да им донесе огромни печалби.

Колко далеч стигнахме, помисли си Наблюдателя. От сериозните провали се научават сериозни уроци. Те бяха непоклатими и недосегаеми.

— Знаете, че изгубихме основната си свръзка в ЦРУ. Капра го уби в акция. След това изгубихме още двама информатори от по-нисък ранг, които бях… наел в ЦРУ. Арестуваха ги. За щастие не сме се срещали лично и следователно не могат да ни предадат.

— Значи сега нямаме очи в ЦРУ? — попита Банкера.

— Имаме едно-две, които никога не мигват — усмихна се Наблюдателя. Нека разберат, че все още има достъп до Управлението, но без да уточнява източниците. — Не знам дали виждат и докъде — прочисти гърло. Би могъл да покаже на съратниците си пет сантиметра дебело досие за живота на Сам Капра, но реши да не преувеличава ролята му. — Разполагаме обаче със средство за влияние върху Сам Капра — невръстното му дете.

— Деца — изсумтя Банкера. Беше китайка, дребничка, слаба, с красиво лице, способно да продава козметика за милиони. Намръщи се, сякаш думата нагарча.

— Контрол — вметна Генерала.

— Контрол над марионетка без конци, които да дърпаме. Докато детето му е при нас, ЦРУ за нищо на света няма да го допусне до информация, която да ни е от полза — каза Дипломата, събрал пръсти пред лицето си. В дълбокия му баритон се долавяше южноафрикански акцент. — Според мен трябва да го убием. Да покажем, че не търпим предизвикателства.

— Сам Капра — продължи Наблюдателя — започна като буца глина. Не знае, че нашата организация го формира от шест години, че направляваме живота му със сигурна ръка. Ние го създадохме такъв, какъвто е, а не ЦРУ. Спънката със съпругата му беше… злополука. Той обаче ни познава само като име, което не означава нищо, просто смътна заплаха. Не знае кои сме, не знае как сме възникнали.