Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 37

— Къде точно? — попита Магнъс.

— Горе на хълма, при католическата катедрала. Всъщност, това бе апартаментът на брат му. Бьорн живее в Грундарфиордур, но бе отседнал у брат си, за да ходи на демонстрациите.

— Брат му там ли беше?

— Не, някъде бе излязъл.

— И после какво?

— Пийнахме. Поговорихме. По едно време помислих, че може и да стане нещо. Но после… явно ме достраша. Стана ми гузно за Габриел. Исках да го видя. Обадих му се и го извиках на среща в бар Б-5 на „Банкастрайти“.

— Как реагира Бьорн?

— Изглеждаше разочарован, но се държа като джентълмен. Настоя да ми даде телефонния си номер.

— И какво стана после?

— Отидох на „Банкастрайти“, влязох в бара и седнах да чакам Габриел. Но той така и не дойде. Аз вече се бях понапила. Някакъв студент започна да ми досажда. Зашлевих го. Той ми отвърна. Двама души се намесиха да ме защитят. Барманът изхвърли студента навън.

— Как се казваше студентът? — попита Магнъс, въпреки че знаеше отговора от бележките на Арни.

— Исак, мисля — каза Харпа, — не си спомням.

— И после?

— Получих съобщение от Габриел. „Отивам да плувам. Съжалявам. Сбогом.“ — нещо от този сорт. Не разбрах какво означава, но вече бях доста подпийнала. Помислих, че това е поредният му ексцентричен начин да ми каже, че ми връзва тенекия. Затова се обадих на Бьорн да дойде да ме вземе.

— По кое време стана това? — попита Магнъс.

— Знам ли? Дванайсет? Един? Два? Вече казах на колегата ти.

А той не го е записал, помисли си Магнъс.

— Добре. И къде отидохте с Бьорн?

— Върнахме се в апартамента на брат му — каза Харпа. — Можеш да предположиш какво последва там.

— Видя ли се с брата?

— Да, но чак на следващата сутрин, когато си тръгвах.

— В колко часа стана това?

— Нямам представа, не си спомням. Но по пътя към къщи — помня, че се прибрах пеша — се замислих за съобщението от Габриел. Притесних се. Нещо се замотах, но щом се прибрах, веднага се обадих в полицията.

Версията звучеше неправдоподобно. Но и възможно. Имаше само едно нещо, в което Магнъс не намираше смисъл.

— Защо изведнъж се обади на Габриел Орн? Току-що ни описа защо го ненавиждаш и това е напълно разбираемо.

— Ами… — Магнъс зачака, докато Харпа мислеше трескаво. Стори му се, че тя се опитва да си спомни нещо, а не да подбере думи, сякаш най-важно за нея беше да се придържа към първоначалната си версия, а не да каже истината.

— Предполагам, че още съм го обичала — каза тя.

— Е, хайде сега! — не издържа Магнъс. — Та той се е отнасял отвратително с теб!

— Така е — каза Харпа, — но бях пияна и не бях спала с никого след Габриел Орн. Бях напрегната… уплашена дори… И се чувствах гузно.

Магнъс поклати глава.

— Това не го вярвам.

— Не ми пука какво вярваш! — извика Харпа. — И аз вече не знам в какво да вярвам! След смъртта на Габриел всичко се промени. Не помня защо съм го обичала. Не помня какво точно съм изпитвала към него тогава. Мъжът, когото обичах, се самоуби! Да, мразя го! И да, понякога го обичам. И понякога ме гризе съвестта. Не знам защо, но е така — Харпа направи усилие да се овладее. — Вече нямам никаква представа защо съм му се обадила. Сякаш тогава съм била друг човек.