Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 20

Бьорн. Имаше нужда да се види с него. Той винаги ставаше рано, за да си търси работа по рибарските лодки. Харпа извади мобилния телефон и набра номера му. Бьорн вдигна веднага.

— Здрасти, Харпа, как си?

— Не съм добре — каза тя. Около Бьорн се чуваше шум от мотор и плисък на вълни. — Ти за риба ли си?

— Току-що излязохме. Какво става?

— Гледа ли новините? Чу ли за Оскар Гунарсон?

— Банкерът ли? Да. Ти познаваше ли го?

— Малко.

— Това не е ли онзи копелдак, който те е уволнил?

— Е, да, но…

— Но какво?

Харпа преглътна.

— Просто пак се замислих за Габриел Орн.

— Аха — в гласа на Бьорн имаше съчувствие. — Да, логично.

— Бьорн? Извинявай, че те тормозя, но можеш ли да дойдеш в Рейкявик?

— Малко ще ми е трудно. Прибираме се чак довечера, а утре следобед излизаме пак за два дни. В неделя става ли?

— Няма ли как да дойдеш довечера? Наистина искам да те видя!

Грундарфиордур беше на два часа и половина път от Рейкявик, макар че Бьорн го взимаше за много по-малко с мотора. Все пак, това беше доста път за след дълга работна смяна.

— Добре — каза Бьорн. — Ще дойда. Късно, но ще Дойда.

— Благодаря ти, Бьорн — Харпа усети как сълзите отново напират в очите й. — Настина имам нужда от теб! Само с теб мога да говоря за това.

— Харпа, напълно те разбирам. Наистина. Ще се видим довечера. Ще ти се обадя, когато тръгна.

— Обичам те! — каза Харпа.

— И аз теб.

ГЛАВА 5

— Добро утро, Магнус.

Балдур посрещна Магнъс с леден тон в кабинета си, където го очакваха още двама детективи: Арни и Вигдис Аударсдотир.

Магнъс не срещна никакви трудности да се включи в разследването. Най-големият му проблем се оказа да се престраши да върне обаждането на директор Торкел.

По телефона Торкел бе делови, макар да започна разговора със закачка:

— А, Магнус, забави се повече, отколкото ми казаха.

— Виж, съжалявам за това — замънка Магнъс. — Просто, изтървах телефона и…

— Искам да се включиш в разследването по случая с Оскар Гунарсон — прекъсна го Торкел.

— Добре — каза Магнъс.

— Затова ми звъня, нали?

— Ами… да.

— Добре. Яви се в кабинета на Балдур утре в осем. Той ще те чака. Ще говоря и с шефа на полицейската школа.

— Чудесно. Благодаря.

Торкел затвори, но Магнъс чу подсмиване, точно преди сигналът да прекъсне. Нещо му подсказваше, че Торкел няма да опази предишния им разговор в тайна.

Е, какво пък! Магнъс погледна към Арни. Все още не се бе нахилил, значи не е чул. Вигдис, другият детектив в стаята, беше прекадено голяма професионалистка, за да се влияе от клюки. А скоро щеше да разбере дали и Балдур е разбрал.

— Малко сме гроги тази сутрин, а? — подхвърли Балдур с тънка усмивка.

Беше разбрал. Не беше точно усмивка, а по-скоро леко трепване на едното ъгълче на устата му. Балдур имаше издължено, мрачно лице и високо чело. Не беше сред най-големите майтапчии в рейкявикската полиция.

— Напротив, много съм бодър — отвърна Магнъс, опитвайки се да не мисли за спящата в леглото му Ингилейф, а за работата, която го очаква.