Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 21

— Вчера говорих с една служителка на британската полиция в Лондон — започна Балдур. — Казва се… — погледна в записките си — сержант Шарън Пайпър. Към този момент няма причина да смята, че убийството е свързано с Исландия. Което е странно, при положение, че англичаните смятат всички исландци за терористи.

Балдур намекваше за едно решение на британците от миналия октомври да конфискуват лондонските активи на исландска банка по силата на антитерористичните им закони. Случаят още не бе отшумял, особено след скандала с преговорите по изплащането на Айссейв.

— Даде ли някаква информация за убийството? — попита Магнъс.

— Не много, разследването е в самото начало.

Английският на Балдур не беше добър. Магнъс се зачуди дали е разбрал всичко, което му е казала Пайпър.

— Обади й се и виж дали не е излязло нещо ново.

Балдур продиктува телефонен номер, който Магнъс си записа.

— Арни, Вигдис, какво открихте снощи?

— Оскар няма криминално досие — каза Арни. — Обадих се в отдел „Финансови престъпления“. Казаха, че специалният прокурор го разследва.

— За какво?

— Манипулиране на пазара и измама с ценни книжа — отговори уверено Арни.

— И какво ще рече това? — попита Балдур.

— Не съм сигурен — призна Арни. — Давал е някакви пари на хора, които са купували акции… Или са продавали… Нещо такова.

Балдур отчаяно поклати глава.

— Вигдис?

Вигдис беше около трийсетгодишна, много съвестен детектив. Носеше бяла блуза с надпис на баскетболния отбор в Кефлавик, а смущаващо дългите й крака бяха прибрани в дънки.

— Оскар е на трийсет и една години. До миналия октомври е бил шеф на „Одинсбанки“. Също така е и основен акционер чрез семейния си холдинг О Би Джи Инвестмънтс, регистриран в Тортола, на Британските Вирджински острови. Както знаете, той беше един от най-преуспелите „финансови викинги“ — бизнесмени, които пробиха зад граница с компаниите си.

— И ни оставиха в лайната — добави Балдур.

— Бил е любимец на другите банкери преди началото на кризата миналата година. Оттогава пребивава предимно в Лондон. Миналия ноември го заставиха да подаде оставка като шеф на „Одинсбанки“.

Магнъс забеляза, че в папката, която държеше Вигдис, има снимка.

— Може ли да погледна? — попита той.

Тя плъзна снимката към него. Хубав мъж с разрошена коса гледаше самоуверено в обектива. Имаше големи кафяви очи и широка брадичка с трапчинка. Изглеждаше преуспял, но и отзивчив.

— Женен ли е? — попита Балдур. — Шарън Пайпър спомена, че бил с някакво гадже, когато го убили.

— Сключил е брак с Камила Симонарсдотир през 1999 г. През 2004-а се развеждат. Имал е и гадже рускиня, Таня Прокорова. За нея ли става дума?

— Пайпър не ми каза името й — отговори Балдур. — Дотук добре. Няма нужда да се престараваме и да помагаме на британците с този случай, но искам да е пределно ясно, че убийството не е свързано с Исландия. Разбира се, ако откриете нещо интересно, очаквам да ми докладвате — Балдур каза последното изречение с явно съмнение, че подчинените му ще открият нещо интересно.

Излязоха от кабинета на Балдур. Магнъс разполагаше с едно бюро в отдел „Убийства“. Чувстваше се ободрен: отново участваше в истинско разследване, нищо че беше извън центъра на събитията, на хиляда километра от тялото на убития. Вигдис и Арни влязоха при него и Магнъс набра лондонския номер.