Читать «Отново и отново» онлайн - страница 18

— Нали разбра, става дума за катастрофата. Петима души…

— Да, да. Дотук разбрах. До мястото с книгата. Но какво общо има това със Сътън?

— Ами това е всичко, което роботите успяха да разчетат — обясни Торн. — Само три думи: „от Ашър Сътън“. Сякаш той е авторът. Все едно че книгата е написана от него. Беше на една от първите страници. Може би заглавната. Такава и такава книга от Ашър Сътън.

Настана тишина, дори призрачните гласове замлъкнаха за миг. След това се чу пронизителна фъфлеща мисъл… бебешка мисъл, незряла, скимтяща. Без контекст, непреводима, почти безсмислена. Но ужасна и непоносима със своята нечовешка същност.

Адамс почувствува как внезапен, смразяващ страх го пронизва чак до мозъка на костите. Сграбчи с две ръце облегалките на креслото и замря, вкопчен здраво в тях, докато мръсната ноктеста лапа на страха мачкаше вътрешностите му.

Изведнъж мисълта изчезна. Само петнадесетте светлинни години виеха сред студа на космическото пространство.

Адамс се отпусна и усети как потта тече под мишниците му и се процежда надолу по ребрата.

— Тук ли си още, Торн? — попита той.

— Да. Аз също хванах нещичко от това.

— Доста неприятно беше, нали?

— Не съм чувал по-неприятно нещо — каза Торн.

За миг настъпи тишина. После Торн продължи:

— Навярно само си губя времето. Но името ми се стори познато.

— Така е — отвърна Адамс. — Сътън е онзи, който отпътува за 61-вата от Лебед.

— А, ето кой е бил.

— Тази сутрин той се завърна.

— Тогава не е възможно да е същият. Навярно е някой друг със същото име.

— Може и така да е — съгласи се Адамс.

— Нямам какво друго да ти съобщя — добави Торн. — Просто името ме безпокоеше.

— Продължавай да се обаждаш — излъчи мисъл Адамс. — Уведоми ме, ако откриеш нещо.

— Ще го направя — обеща Торн. — Дочуване.

— Благодаря, че се обади.

Адамс свали шлема. Отвори очи и видът на стаята, обикновена и земна, с нахлуващите през прозореца слънчеви лъчи му подействува като истински шок. Отпусна се в креслото и започна да си припомня. Човекът се появи на свечеряване, изплува от мрака, седна до него и съвсем нормално поведе разговор. Само че думите, които изрече, бяха ненормални.

„Щом се завърне, Сътън трябва да бъде убит. Аз съм вашият приемник.“

Приказки на безумец.

Невероятно.

Невъзможно.

И все пак може би трябваше да се вслушам в тях. Може би трябваше да го изслушам, вместо да избухвам.

Само че никой не убива човек, който се връща след двадесетгодишно отсъствие.

Особено човек като Сътън.

Сътън е способен. Един от най-способните хора на Бюрото. Ловък и хитър, добре познава психологията на извънземните, специалист по въпросите на галактическата политика. Едва ли някой друг би могъл да изпълни задачата на Лебед.

Ако изобщо я е изпълнил.

Естествено, аз не зная това. Но утре той ще бъде тук и ще ми разкаже всичко.

Без да бърза, Адамс остави настрана шлема, после протегна неохотно ръка и щракна превключвателя.

Обади се Алис.

— Донеси ми досието на Ашър Сътън.

— Веднага, мистър Адамс.

Адамс се облегна в креслото.

Слънцето приятно огряваше плещите му. Часовникът успокояващо тиктакаше.