Читать «Отново и отново» онлайн - страница 17

Но на Адамс това не му бе необходимо… той имаше очи и уши както на Алдебаран XII, така и на всяка друга завладяна планета из целия сектор.

Торн е там, а той е способен човек. И няма да се спре, докато не изцеди последната капка информация от разбития кораб и от труповете.

Бих искал да забравя всичко това, помисли си Адамс. Важно е наистина, но не чак толкова.

Избръмча зумер и Адамс щракна превключвателя на бюрото си.

— Какво има?

Глас на андроид му отговори:

— Обажда се мистър Торн, сър, по ментофона от Андрелон.

— Благодаря, Алис — каза Адамс.

После отвори едно чекмедже, извади шлема и го закрепи на главата си с уверени движения. В мозъка му затрептяха мисли, несвързани, случайни и почти всичките неясни и далечни. Призрачни мисли, блуждаещи из вселената като плувнали след корабокрушение останки, останки от разума на създания от неопределено пространство и време.

Адамс трепна уплашено.

Никога няма да свикна, помисли си той. Винаги ще се стряскам като хлапак, който очаква да го ударят.

Призрачните мисли бърбореха и цвърчаха, сякаш му се подиграваха.

Адамс затвори очи и се облегна назад.

— Здравей, Торн — излъчи мисъл той.

Прие мисълта на Торн, слаба и на пресекулки, изминала разстояние повече от петдесет светлинни години.

— Ти ли си, Адамс? Нещо много слабо те чувам.

— Аз съм. Какво има?

Пронизителна, напевна мисъл нахлу отнякъде и заподскача из главата му:

Разливай шума… ощипи рибата… кислородът струва скъпо.

Адамс я прогони с усилие и се съсредоточи.

— Започни отначало, Торн. Някакъв призрак се намеси и те заглуши.

Сега мисълта на Торн бе по-ясна и отчетлива.

— Исках да те попитам за едно име. Струва ми се, че съм го чувал някъде преди, но не съм много сигурен.

— Кое име?

Торн изпращаше мислите си бавно и отчетливо с интервали между тях, за да преодолее космическите смущения.

— Името е Ашър Сътън.

Адамс подскочи от стола. Устата му широко се отвори.

— Какво? — изрева той.

— Тръгни на запад — обади се глас в мозъка му. — Тръгни на запад и после право нагоре.

След това отново се появи мисъл на Торн:

— …това е името, което бе отпечатано на първата страница…

— Започни отначало — замоли се Адамс. — Започни отначало и карай бавно. Отново ни заглушиха. Нищо не разбрах.

Този път мислите на Торн бяха бавни и мощни.

— Ето как се случи всичко. Спомняш ли си за катастрофата, която стана тук. Петима загинали…

— Да, да. Разбира се, че си спомням.

— У един от убитите намерихме книга или по-скоро нещо, което е било книга. Почти изгоряла и силно радиоактивна. Роботите направиха каквото можаха с нея, но не откриха много неща. Само тук-там по някоя дума. Нищо не се разбира.

Поради смущенията се чуваше мъркане и бучене. Намесваха се недовършени мисли. Блуждаеха откъслеци, лишени от човешка мисъл и значение — навярно те щяха да им липсват дори ако бяха цялостни.

— Започни отначало — отчаяно помисли Адамс. — Започни отначало.