Читать «Отново и отново» онлайн - страница 15

Въздъхна и остави оръжието.

Роботът имаше право.

Посегна към видеофона и се свърза с рецепцията.

Появи се лицето на Фердинанд.

— Някой да ме чака долу, Фердинанд?

— Няма жива душа — отвърна Фердинанд.

— Никой ли не ме е търсил?

— Никой, мистър Сътън.

— Никакви журналисти? Или фоторепортери?

— Не, мистър Сътън. Очаквахте ли ги?

Сътън не отговори.

Изключи видеофона с чувството, че е постъпил много глупаво.

6

Човечеството се бе разпръснало из цялата Галактика. Тук един човек, там — шепа хора. Крехки създания от кости, мускули и мозък, които трябваше да поддържат реда в Галактиката. Слабички бяха раменете, които носеха плаща на човешкото величие, разпрострян на разстояния много светлинни години.

Защото човекът бе летял твърде бързо и бе стигнал толкова далеч, че не би било по силите му да задържи владенията си. Но не със сила държеше той предните си постове сред звездите, а с твърдостта на човешкия характер, с колосалното самочувствие и с жестокото убеждение, че човекът е най-великото създание, което се е пръкнало в Галактиката. Въпреки многото доказателства, че не е така… доказателства, които той разглеждаше, преценяваше и отхвърляше, изпълнен с презрение към всяко друго величие, лишено от неговата безжалостна агресивност.

Твърде малко сме още — мислеше си Кристофър Адамс. Твърде малко и разпилени твърде надалеч. Един човек, подпомогнат от десетина андроида и стотина робота може да завладее цяла слънчева система и да я задържи, докато дойдат още хора… или пък докато нещо се провали.

С течение на времето хората ще стават все повече и повече. Естествено, ако се запази раждаемостта. Но много векове ще изминат, докато завладеят цялата Галактика, защото човекът държи само ключовите позиции… по една планета в цяла система, и то не във всяка система. Поради липса на достатъчно хора бяха отминати много светове, а установените стратегически сфери на влияние обхващаха само най-богатите и значими в политическо отношение системи.

Имаше още незавладени пространства, пространства за милион години.

Ако все още съществуват хора след милион години.

И ако обитателите на другите светове позволят на човечеството да оцелее, ако не дойде ден, в който ще пожелаят да платят ужасната цена за унищожението на човешкия род.

А цената щеше да бъде висока, каза си Кристофър Адамс. И все пак ще ни унищожат и това няма да е много трудно. Работа само за няколко часа. Сутринта ще има хора, а до вечерта няма да остане никой. Какво от това, че за смъртта на всеки човек може да платят с хиляда, десет хиляди или дори сто хиляди живота? При определени обстоятелства подобна цена може да се счита за не особено висока.

Дори и сега съществуваха огнища на съпротива, където човек трябваше да внимава при всяка своя стъпка… и дори изобщо да не стъпва там. Като например 61-вата от съзвездието Лебед.

Необходим бе ум… известна търпимост… и голяма, макар и прикрита бруталност, но най-вече самоувереност, дълбокото и непоклатимо убеждение, че човекът е свещен, недосегаем и едва ли не безсмъртен.

Но ето че петима бяха загинали — три човешки същества и два андроида — край една река само на няколко мили от Андрелон, столицата на планетата Алдебаран XII.