Читать «47 ронини» онлайн - страница 250

И все пак заради това или по-скоро въпреки него, през нощите, когато раните му или стенанията на другите ранени мъже не го оставяха да спи, Оиши размишляваше дълго. Имаше въпроси, които трябваше да реши, неща, за които трябваше да се помири със себе си, както и размисли за гири и нинджо, както и дали беше възможно да преосмисли целия си живот за краткото време, което му оставаше.

В една от тези нощи останалите ронини спяха кротко сред дърветата, а той лежеше увит в одеяло, взето от двореца Кираяма, и гледаше замислено през клоните на дърветата към изгрялата пълна луна. Лек бриз донасяше аромат на млада трева и вековни борове и за пръв път от много време тялото му се чувстваше почти удобно. И все пак Оиши не можеше да заспи или поне така си мислеше, докато не се обърна настрана, поглеждайки към мястото близо до себе си, където Мика-химе винаги лягаше да спи.

Само че тя не беше там.

Той се изправи рязко и изстена високо от болката, причинена от внезапното напрягане на мускулите му. Леко движение в другия край на поляната му подсказа, че някой се беше обърнал при звука и гледаше към него. Някой…

Увита в подплатено с коприна одеяло, Мика, изглежда, сияеше със собствена вътрешна светлина, отразяваща ярката луна толкова силно, сякаш самата тя носеше фенер. Стоеше права до по-отдалеченото място, където лежеше Кай, и бдеше над него като богинята Канон дори и сега. Кай спеше, както винаги, легнал настрана от останалите или по навик, или защото твърде добре знаеше къде спеше любимата му.

Колко ли дълго беше стояла тя там, наблюдавайки го безмълвно, докато спеше? Дали го беше правила и преди? Кай, изглежда, спеше дълбоко, въпреки че Оиши искрено се съмняваше, че на този свят има човек, който да е способен да изненада Кай в съня му, независимо колко изтощен беше той.

И все пак нито той, нито Мика не правеха нищо за желанието, което осезаемо съществуваше между тях във всеки един миг, дори и сега. Любовта беше обвързала душите им завинаги, въпреки че живееха в свят, който им беше отрекъл дори правото да си говорят свободно или да прекарват свободното си време заедно. Свят, който под страх от смъртно наказание им забраняваше да се оженят и дори да изпитат чувствената интимност, най-висшия физически израз на любовта.

Оиши винаги беше приемал социалните норми и бе живял спрямо техните принципи, които държаха Кай и Мика разделени. Същото беше правил и господарят Асано до самия си край, въпреки непоклатимата си вяра в качествата на Кай. И все пак сега, на това място и отвъд ограниченията на света, които винаги бяха спазвали, Оиши виждаше само двама души, които се обичаха, двама души, за които миналото и бъдещето бяха без значение. И все пак те не се възползваха от свободата си, въпреки че можеха…