Читать «47 ронини» онлайн - страница 246

— Върнахме се и за да го докажем, ето ни тук — каза главният актьор и се поклони пред него. Оиши кимна и се усмихна.

— Май това е нова божествена среща след ада. Добре ли сте всички? — попита той.

— Да, благодаря на боговете — отвърна Каватаке и хвърли поглед назад към хората си и към мястото, където снощи се беше намирала сцената. — А господарят Кира е мъртъв. „Този, който плюе към небето, сам бива оплют“, казват хората… — започна актьорът и поклати глава, вдигайки отново поглед към Оиши.

— При всички случаи, не можехме просто да си тръгнем, без да ви поздравим за забележителното ви представяне. Знаем, че шансовете човек да захапе собствения си пъп са по-големи, отколкото да удържи победа над цяла крепост, и то само с четиридесет и седем мъже.

— Тогава защо се съгласихте да ни помогнете? — иронично вдигна вежди Ясуно.

Каватаке се разкиска.

— Е, моята философия е, че „Всички сме глупци, независимо дали играем или не, затова какво пречи все пак да поиграем?“ — каза той и добави: — Освен това вярвам, че трябва да живеем, като си помагаме един на друг.

— Никога нямаше да сме преминали през реката, ако не бяха вашите гребци — отвърна с благодарност Оиши и също се поклони пред Каватаке. — Ние завинаги ще бъдем ваши длъжници.

— О, няма нужда да се чувствате задължени — отвърна Каватаке и махна с ръка, сякаш самата мисъл за това му беше досадна. — Всичко, което трябва да направите, е да ни платите. Уговорката ни беше „двойно или нищо“, нали? Плюс обезщетение за повреденото имущество.

Ясуно избухна в смях, Оиши също се ухили.

— Такава беше уговорката ни — съгласи се той и кимна към шепата мъже на Кира, които стояха наблизо и ги наблюдаваха с неразгадаеми изражения. — Вашият бивш господар има непокрит дълг — каза им Оиши. — Намерете ми някой, който има достъп до складовете му. Сигурен съм, че той би искал да изпълним последното му задължение.

После се обърна към Ясуно и добави:

— Иди с тях, за да се увериш, че актьорите ще си получат дължимото, както и допълнително обезщетение за загубите.

Оиши вдигна глава и видя, че Мика се приближава към тях, възседнала коня си.

— След това разпределете каквото е останало в касите и сандъците на Кира и донесете половината от парите тук — каза Мика, като се присъедини към тях и огледа изненаданите им изражения.

Ясуно я гледаше невярващо, а Оиши сложи ръка на рамото му, щом видя грейналия поглед на Мика-химе.

— Всичко ще бъде раздадено на местните селяни по пътя на връщане, Ясуно-сама — каза тя и се усмихна, а в усмивката й се четяха едновременно увереност и дълбоко задоволство. — Всичко трябва да бъде върнато обратно на хората, от които е откраднато, и то преди да се озове в съкровищницата на бакуфу — добави тя и огледа слисаните лица на бившите васали на Кира. — А половината от богатствата нека бъде разпределена между обитателите на този замък. Те са го заслужили.

— Да, господарке! — отвърна Ясуно и се поклони дълбоко. Усмивката на Оиши се пренесе и върху лицата на ронините на Кира, чиито поклони пред бившата пленница на бившия им господар бяха дори още по-дълбоки от този на Ясуно.