Читать «47 ронини» онлайн - страница 230

Кай отново погледна в очите й и сграбчи ножа с две ръце. В погледа му все още се четеше същото недоумение.

Мика продължи да го гледа, а очите й се изпълниха с кипяща като лава ярост, която, изглежда, разтопи измамната му маска — чертите му взеха да се изкривяват и сбръчкват като запалена коприна, разкривайки лицето на китсуне.

Пред очите на Мика менящата формата си вещица се преобрази отново в жена, която все още се мъчеше да измъкне кинжала от гърдите си.

Тогава Мика с всичка сила се притисна към тялото на Мицуке, като заби камата чак до дръжката, отмъщавайки най-сетне на своя най-жесток и коварен враг — истинският виновник за смъртта на баща й, който почти бе успял да отнеме живота на Кай и да открадне нейния живот.

— Може би сега ще разбереш каква е цената на любовта ми — прошепна Мика и дъхът й замръзна във въздуха. Ръката й пусна дръжката на камата, но думите й режеха по-дълбоко от ледено острие.

Надавайки животински вой на агония и отчаяние, Мицуке се свлече на каменния под. Човешката й форма се разми като топящ се сняг, докато от нея не остана нищо друго, освен камата върху каменните плочи.

Погледът на Мика се плъзна по кървавочервените петна на снежнобялата си дреха чак до земята, където не се виждаше дори снопче бяла козина. Щом се вгледа по-добре обаче, тя забеляза следи на лисица, оставени в снега, сякаш вещицата бе успяла да избяга обратно в невидимия свят, към който принадлежеше — призрачния свят на йокай.

Мика въздъхна облекчено и топлото облаче на дъха й замръзна във въздуха. Тя се обърна отново към входа на двореца и видя Кай — истинския Кай! Беше се облегнал на вратата, водеща към двора, и изглеждаше така, сякаш собственото му облекчение беше изсмукало всичките му сили. Той отвърна на погледа й, от меча му капеше кръв, дрехите му също бяха подгизнали от нея, но очите му излъчваха вълнение, което тя познаваше и разбираше много добре още от първия миг, когато го беше видяла.

Кай тръгна малко колебливо към нея, а на лицето му се изписа усмивка. Очите му грееха от гордост, уважение и любов, казвайки й без думи, че е станал свидетел на отмъщението й срещу китсуне и че е доволен от видяното. Мика се затича към него, той също ускори крачка, щом видя увереността в очите й.

Ала внезапно погледът му се отдели от лицето й, насочвайки се към нещо високо във въздуха над нея. Изражението му мигом се промени и той се затича напред още по-бързо, блъсна я настрана със свободната си ръка и вдигна меча си.

Мика залитна към един от каменните фенери и се обърна. Над главата й се носеше огромна бяла змия, която сякаш се беше материализирала от падащия сняг и тъмнината. Демоничното същество се спусна към нея, но изведнъж смени посоката си и се насочи към Кай, който застана на пътя му. Чудовището раззина уста, разкривайки дълги проблясващи зъби, и изплю отровата си срещу Кай. Принуден да отскочи настрана, острието на Кай успя да отреже само няколко кичура от заплетената грива на чудовището. Когато дългите сребристочерни кичури полетяха във въздуха, те изведнъж се превърнаха в нишки с цветовете на дъгата, откъснати сякаш от някое пъстро кимоно. Нишките се запалиха от пламъка на един от фенерите и изчезнаха като струйки дим.