Читать «47 ронини» онлайн - страница 228

Оиши се огледа, чувайки шум от водеща се битка, и видя хората му да се борят за живота си срещу твърде много войници на Кира, които бяха успели да избягат от казармите преди експлозията.

— Кира! — побутна го в този миг Кай по ръката, посочи му към двореца и хукна натам.

Оиши също забеляза Кира, който стоеше на входа на двореца си заедно с вещицата. Той стискаше здраво китката на Мика в железния си юмрук и зяпаше невярващо последиците от взрива, докато не съзря Кай и застаналия зад него Оиши. Лицето му видимо пребледня, той се обърна и изчезна в двореца, повличайки Мика със себе си, а вещицата ги последва. Оиши хвърли един бърз поглед на Чикара, който само кимна и изтича да се присъедини към ронините, които все още даваха отпор на стражите на Кира, а баща му последва Кай в двореца.

Още в преддверието двамата се сблъскаха с още половин дузина войници. Стражите ги обградиха и двамата инстинктивно застанаха с гръб един към друг, биейки се в безмълвен синхрон и с непоколебим инстинкт за оцеляване, какъвто Оиши дори не беше подозирал, че притежава. Двамата мъже се изправиха пред шестима от стражите на Кира и поведоха битка така, сякаш се бранеха от вълци, а демонските им мечове се отплатиха десетократно за всяка малка рана, която им беше нанесена.

Докато двамата сечаха наляво и надясно, проправяйки си път през бариерата от стражи, видяха Кира и Мика в другия край на преддверието, където Кира се беше спрял, за да погледа боя със същия жив интерес, с който бе наблюдавал и пиесата.

Този път обаче вниманието на Мика беше насочено изцяло към него. Докато Кай и Оиши преодоляваха последните стражи, тя извади камата от пояса си и я заби в рамото на Кира. Като изруга, той я пусна и притисна с другата си ръка окървавения си ръкав. Мика се обърна и побягна, скривайки се в един страничен коридор. Кира хвърли бърз поглед обратно към Оиши и Кай, дръпна рязко вратата зад себе си и изчезна зад нея.

Кай и Оиши се спогледаха. Нито един от двамата не се наложи да пита другия каква е единствената цел, която би тръгнал да преследва.

— Тръгвай след Мика! — каза Оиши и хукна през преддверието след Кира.

Кай се втурна към коридора, в който беше изчезнала Мика. Изтръска кръвта от острието на меча си, навлезе в коридора и видя още стражи да се събират пред него, сякаш наистина смятаха, че имат и най-малкия шанс да го спрат точно сега.

Оиши отвори рязко плъзгащата се врата и влезе в двореца, където попадна на още по-голям хаос. Ужасените слуги, които вече бяха видели господаря си да тича край тях окървавен, го гледаха ококорено, сякаш беше самият Бишамон — носещият броня бог на отмъщението — който нахлуваше в сърцето на замъка им с меч, от който все още капеше кръв, и поглед, пълен с яростна жажда за възмездие.

Оиши премина право през тях, сякаш те не съществуваха, и едва забави крачки, когато се наложи да посече още един страж, който се опита да му препречи пътя.

Отвори следващата врата, до която стигна, и видя Кира в края на коридора, към който тя водеше, да поглежда назад към него с явна тревога. Оиши се втурна напред, но Кира отвори друга врата и изчезна зад нея.