Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 246

— Двете луни никога ли не си правят затъмнение една на друга?

Тенго поклати глава:

— Не знам защо, но разстоянието между двете луни е винаги едно и също.

Приятелката му се позамисли за другия свят. Пръстът й очерта нещо като диаграма върху голата му гръд.

— Ей, Тенго, знаеш ли каква е разликата между луд и лунатик?

— И двете описват умствено разстройство. Но не знам в какво точно се състои разликата.

— „Луд“ вероятно означава, че страдаш от вроден умствен проблем, нуждаещ се от професионално лечение, докато „лунатик“ означава, че си временно в плен на Луната. През деветнадесети век в Англия намалявали тежестта на престъплението ти с една степен, ако си бил освидетелстван като лунатик. Смятало се, че за престъплението е отговорен не толкова извършителят му, колкото Луната, която го подтикнала. Може и да не ти се вярва, но и такива закони е имало. По-просто казано, законът е отчитал факта, че Луната може да докара човека до лудост.

— Ти откъде ги знаеш тия работи? — попита слисалият се Тенго.

— Как няма да ги знам? Все пак съм по-голяма от теб с десет години, така че би трябвало и много повече от теб да знам.

Нямаше как Тенго да не признае, че е права.

— В интерес на истината, научих го по време на лекция за Дикенс в курса по английска литература в Девическия университет. Много шантав професор имахме. За каквото и да заговореше, току се отплесваше по някоя тангента. А пък аз просто исках да ти кажа, че щом една луна може да подлудява хората, представяш ли си какво става, когато луните са две. И приливите, и отливите ще пощуреят, и менструалните цикли на повечето жени ще станат нередовни. Изобщо сума ти странни неща ще почнат да стават.

— Може и да си права — каза Тенго след известен размисъл.

— В оня свят, дето го описваш, така ли става? Постоянно ли откачат хората?

— Никак. Горе-долу правят същото, каквото правим и ние в нашия свят.

Тя го стисна леко за пениса.

— Значи в оня свят, дето не е тук, хората правят горе-долу същото, което правим и ние на този свят. Ами в такъв случай какъв е смисълът да е свят, който не е тук?

— Смисълът на света, който не е тук, е, че е в състояние да пренапише миналото на света, който е тук — каза Тенго.

— Значи ли това, че можеш да пренапишеш миналото по който начин си искаш?

— Точно това значи.

— А поначало искаш ли да пренапишеш миналото.

— Нима ти не искаш да го пренапишеш?

— Не — поклати глава тя. — Нямам ни най-малкото желание да пренаписвам нито миналото, нито историята. — Ако искам да пренапиша нещо, то е настоящето — това тук, сега.

— Но ако пренапишеш миналото, то и сегашното няма да е същото. Онова, което наричаме „настояще“, е следствие от минали натрупвания.

Тя пак въздъхна дълбоко. После, сякаш изпробваше ръчка на асансьор, първо вдигна, после спусна ръката си с Тенговия пенис:

— Едно обаче ще ти кажа: бил си факир по математиката, имаш и колан по джудо, дори пишеш и дълъг роман. И въпреки това си нямаш и капка понятие от този свят. Нищичко не разбираш.

Тази категорична присъда някак си изобщо не шокира Тенго. Напоследък неразбирането се бе превърнало едва ли не в негово нормално състояние. Тя нищо ново не му казваше.