Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 244

— Съвсем.

— Колибката има само една стая. Много е мъничка. С кухничка, легла и маса за хранене. В средата има печка за готвене, а на масата е сложен обяд за четирима. От чиниите излиза пара. Но вкъщи няма никого. Сякаш тъкмо са се канели да седнат на обяд, когато се е случило нещо странно — като да се е явило някакво чудовище или нещо такова, та всички са хукнали да бягат навън. Столовете обаче не са разбутани. Всичко е спокойно и, бих казала, учудващо нормално. Просто хората липсват.

— Каква е храната на масата?

Наложи й се да се замисли за секунда, леко килнала глава:

— Не се сещам. Но въпросът ти е хубав: каква е храната. Според мен обаче въпросът не е в това какво ядат, а че всичко е току-що сготвено и още пари. Та сядам аз, значи, на единия от столовете да чакам да се прибере живеещото там семейство. Това се иска от мен: просто да ги дочакам. Не знам и аз защо. Абе, сън, нали ти казвам — не всичко е ясно обяснено. Сигурно искам да ги питам как да се върна у дома, или пък да ми дадат нещо — такава някаква работа. Седя си аз и си чакам, обаче никой не се прибира. А яденето продължава да вдига па̀ра. И като го гледам, усещам страхотен глад. Но колкото и да съм гладна, нямам правото нищичко да пипам, докато те не се приберат. Това си е съвсем в реда на нещата, не мислиш ли?

— И аз така бих помислил — рече Тенго. — Но пък като е сън, може и да не мисля точно така.

— Скоро обаче мръква. И в къщичката става тъмно. Гората наоколо изглежда все по-дълбока и по-дълбока. Искам да светна, но не знам как. Нещо почва да ме гложди отвътре. И по някое време осъзнавам нещо много странно: парата продължава да се вдига от чиниите с все същата сила. Минали са часове, а яденето все си е горещо. И тогава започвам да усещам, че нещо не е наред. Че става нещо страшно. И точно тук сънят ми свършва.

— И не знаеш какво става по-нататък?

— Сигурна съм, че нещо трябва да стане. Слънцето се е скрило, не знам как да се върна у дома и съм съвсем сама в тая странна къщурка. Нещо предстои да се случи и имам чувството, че няма да е никак хубаво. Но сънят винаги прекъсва в този момент, колкото и пъти да се повтаря.

Престана да го гали по тестисите и притисна буза о гърдите му.

— Може пък сънят ми да ми подсказва нещо.

— Като например?

Но вместо да му отговори, тя му зададе свой въпрос:

— Интересува ли те коя е най-страшната част на тоя сън?

— Кажи.

Тя изпусна издълбоко въздух, който опърли зърното на Тенго, сякаш бе горещ вятър в тясна клисура:

— Това, че може аз да съм чудовището. Веднъж ми дойде на ум. Дали пък хората не са си зарязали вечерята и не са побягнали, понеже са ме видели? И докато аз съм там, не могат да се върнат. Но въпреки това аз си седя там и ги чакам да се приберат. Тъкмо тази мисъл най-много ме плаши. Страшно безнадеждна е, не мислиш ли?