Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 245

— А може и да си е твоята къща, да е избягало твоето „аз“ и ти да го чакаш да се върне.

Чак когато думите изскочиха от устата му, Тенго си даде сметка, че изобщо не биваше да ги казва. Но нямаше как да ги върне. Тя дълго мълча, после стисна тестисите му — толкова здраво, че дъхът му спря.

— Как можа да кажеш такова отвратително нещо?

— Нищо конкретно нямах предвид — успя да изстене Тенго. — Просто мисълта ми мина през главата. — Тя отпусна хватката си и той въздъхна с облекчение.

— А сега ми разкажи някой твой сън, Тенго.

Успокоил дишането си, той рече:

— Както вече ти споменах, почти никога не сънувам. Особено пък напоследък.

— Няма начин хич нищо да не сънуваш. Всеки човек сънува малко или повече. Знаеш ли колко зле ще се почувства доктор Фройд, ако чуе, че нищо не сънуваш?

— Може и да сънувам. Но не си спомням сънищата си, след като се събудя. Може да ми е останало някакво слабо чувство, че съм сънувал, но така и не мога да си спомня какво.

Тя прокара разтворена длан под мекия пенис на Тенго, прецени внимателно теглото му, сякаш в това тегло се съдържаше важна за нея информация.

— Хубаво. Остави сънищата. Разкажи ми за романа, който пишеш.

— Не обичам да говоря за недовършена творба.

— Ама, чакай! Не те карам да ми разкажеш всички подробности от начало до край. Дори и аз не бих поискала подобно нещо. Знам, че си много по-чувствителен младеж, отколкото подсказва ръстът ти. Просто ми разкажи нещо мъничко: част от обстановката, някой незначителен епизод, каквото и да било. Искам да ми кажеш нещо, което никой друг на този свят да не знае — като компенсация за онова, което ми каза одеве. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Може и да съм те разбрал — отвърна несигурно Тенго.

— Давай тогава!

С почиващ все още в ръката й пенис, Тенго бавно заразказва:

— Историята е за мен… или за някой, моделиран върху мен.

— Сигурна съм, че ще е така. А аз участвам ли.

— Не, тебе те няма. Аз съм в свят, който не е тук.

— Значи, мен ме няма в тоя свят, дето не е тук, така ли?

— Не само теб те няма. От хората на тукашния свят никой не е в оня свят, който не е тук.

— И с какво се различава нетукашният свят от тукашния? Как разбираш в кой свят си в момента?

— Как „как разбирам“? Та нали аз го измислям!

— Имам предвид другите хора, не теб. Ако аз например случайно попадна в оня свят, ще мога ли да разбера, че съм там?

— Мисля, че ще можеш — отвърна Тенго. — Така например в нетукашния свят има две луни. Така че веднага усещаш разликата.

Идеята за света с две луни бе заел от „Въздушната какавида“. Тенго пишеше много по-дълъг и по-сложен роман за същия този свят — и за себе си. Впоследствие еднаквата обстановка можеше да се окаже и проблем, но засега всеобхватното му желание бе да напише роман за свят с две луни. А с проблемите ще се справя, когато възникнат.

— С други думи — рече тя, — можеш да познаеш, като нощем вдигнеш глава и видиш на небето двете луни, така ли? „Аха! Това е оня свят, дето не е тук!“

— Точно така. Това е признакът.