Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 238

— Обади ли се в полицията?

— Майната й на полицията! — изпръхтя Тамару. — Некадърници! Търсят, каквото не трябва, там, където не е нужно. Само ще усложнят нещата.

— Мадам какво каза?

— Нищо. Само кимна, когато й докладвах за случая. Нали аз отговарям изцяло за охраната. Това ми е работата.

Последва кратка пауза — бременна тишина, свързана с отговорности.

— В 4:30 утре — каза Аомаме.

— В 4:30 утре — повтори Тамару и тихо остави слушалката.

Двадесет и четвърта глава

(Тенго): Какъв е смисълът да е свят, който не е тук?

В четвъртък цяла сутрин валя — не порой, но неспирен дъжд. От предния следобед се беше започнало. И тъкмо като се наканеше да спре, пак шурваше. Половината юли отмина без ни най-малкия признак, че дъждовният сезон е към края си. Мрачният небосвод тегнеше отгоре като похлупак и светът бе целият прогизнал.

Малко преди обяд Тенго облече шлифер, сложи си шапка и тръгна към местното пазарче. Но още на излизане видя в пощенската си кутия кафяв плътен плик. Без пощенско клеймо, без марки, неадресиран и без адрес на подателя. Само името му бе изписано с химикалка в средата отпред с дребни неугледни йероглифи, сякаш надраскани с гвоздей върху суха глина — несъмнено почеркът на Фука-Ери. Скъса го и извади отвътре гола 60-минутна аудиокасета TDK. Без придружително писмо или поне бележка, без кутия и без етикет.

След секундно колебание Тенго се отказа от пазаруването в полза на изслушването на касетата. Прибра се, вдигна я във въздуха и неколкократно я разтръска. При цялата си мистериозна поява не бе нищо повече от най-обикновена серийно произведена вещ. Нямаше никакъв признак, че може да експлодира, след като я изслуша.

Съблече шлифера, донесе касетофона и го постави върху кухненската маса. До него положи бележник и химикалка, в случай че му потрябва да си води бележки. Пъхна касетата в касетофона, огледа се да не би у дома му да има и друг човек и натисна бутона Play.

В началото не се чу нищо. Това трая известно време. И тъкмо реши, че му е пратена лента без запис, изведнъж се чу тропот като от местене на стол. После (стори му се) леко изкашляне. Чак тогава без предупреждение заговори Фука-Ери.

„Тенго“, каза така, както обикновено се казва „проба“. Нямаше спомен друг път да го бе наричала по име. А тя пак се прокашля. Стори му се напрегната.

* * *

„Трябваше да ти напиша писмо, но хич не ме бива, затова ще го запиша на тази лента. Така ми е по-лесно да говоря, отколкото по телефона. А и телефона може да го подслушват. Чакай, пие ми се вода.“

* * *

На Тенго му се стори, че чува шумове от вземане на чаша, пиене на вода и оставяне на чашата върху масата. Така, на запис, уникалният й изговор, без абсолютно никакъв акцент, без въпросителна или каквато и да било друга интонация му звучеше още по-странно, отколкото на живо. Направо си беше нереален. Но на запис, за разлика от по телефона, тя успяваше да изкаже по няколко изречения накуп.

* * *