Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 237

Аомаме почука с нокти по ръба на тънката винена чаша.

— Налага ми се. За да поддържам равновесието си на човешко същество от плът и кръв.

— Но това не разрушава любовта, която таиш у себе си.

— Получава се като при тибетското колело на страстите. Докато колелото се върти, едни стойности и чувства по външния му край се качват и изгряват, други падат и потъват в мрак. Но истинската обич си стои привързана към оста и изобщо не се мести.

— Колко красиво! — рече Аюми. — Тибетско колело на страстите, викаш?

И допи виното в чашата си.

* * *

Два дни по-късно й се обади Тамару. Както винаги, спести си учтивостите и пристъпи към същността на въпроса:

— Свободна ли си утре следобед?

— Напълно. Мога да дойда по всяко време.

— 4: устройва ли те?

Аомаме потвърди.

— Добре — каза Тамару. Чу се как драска с химикалка по календара. Натискаше яко.

— Как е Цубаса? — попита Аомаме.

— Струва ми се, че се оправя. Мадам ходи всеки ден да я наглежда. И момичето май се привързва към нея.

— Хубава новина.

Тя, че е хубава, хубава е, но стана и нещо не толкова хубаво.

— Не толкова хубаво ли?

Знаеше, че щом Тамару използва този израз, случилото се ще е нещо ужасно.

— Кучката умря — рече Тамару.

— Коя кучка? За Бун ли говориш?

— Да, смешната немска овчарка, почитателката на спанака. Умря нощес.

Вестта шокира Аомаме. Та кучката бе само на пет-шест години, прекалено млада, за да умира!

— Последния път, като я видях, беше съвсем здрава.

— Не умря от болест — каза безизразно Тамару. — Намерих я тази сутрин, разкъсана на парчета.

— На парчета?!

— Като че е експлодирала. Вътрешностите й се бяха разхвърчали навсякъде. Доста неприятно. Наложи се да я събирам къс по къс с хартиени салфетки. Силата на взрива направо я е обърнала наопаки. Все едно в корема й е избухнала мощна бомба.

— Горкото кученце!

— Какво да се прави… — рече Тамару. — Умря и няма да се върне повече. Ще намеря друго куче за пазач. Мен по ме притеснява начинът, по който е станало. Не мога да си представя как човек ще навре бомба в такова едро куче. Да не говорим, че при всяко приближаване на непознат тя лаеше като бясна. Просто не мога да си го обясня как е станало.

— Съгласна съм — потвърди Аомаме със сух глас.

— Жените в къщата са се наплашили до смърт. Тази сутрин я открила жената, която се грижеше за храната й. Изповръщала си червата и чак тогава намерила сили да ми се обади. Попитах я дали не са усетили нещо подозрително през нощта. Нищичко, вика. Никой не е чул гръм. Такава мощна експлозия е щяла да събуди цялата къща. Тези жени и в най-мирно време живеят с ужасните си страхове. Взривът трябва да е бил безшумен. И кучката никой не я е чул да лае. Нощта била изключително тиха, но на сутринта намерили кучката разкъсана на парченца. Органите й се разпилели навред и съседските гарвани си устроили пир. Както винаги, всички неприятности се струпаха върху мен.

— Става нещо странно.

— Бас държа — рече Тамару. — Нещо свръхестествено. И ако не ме лъже предчувствието ми, това е само началото на нещо.