Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 236

— Вярно — призна Аомаме и пак леко се смръщи. Безкрайна битка на противоречиви спомени ли?

— Честно казано, имах чувството, че и ти си изживяла нещо подобно — рече Аюми.

— Кое те накара да мислиш така?

— Не знам, не мога да го обясня, но просто така ми се струваше. Само дето в твоя случай надушвах и нещо като гняв. Просто ми се струваше, че не си човек на обичайните постъпки: да си имаш постоянно гадже, да излезеш с него на вечеря, да правиш секс по обичайния начин само с него. И аз съм горе-долу такава.

— Какво всъщност искаш да кажеш? Че не си в състояние да спазваш общоприетата схема, понеже като малка са злоупотребявали с теб?

— Такова усещане имах — отвърна Аюми. — Да ти кажа честно, боя се от мъжете. Или по-точно — страх ме е да се обвържа с конкретен мъж, да се нагърбя изцяло с него. Плаши ме самата мисъл за това. Но понякога ми е трудно и да съм сама. Ще ми се някой мъж да ме сграбчи, да ми навре оная си работа. Толкова ми се приисква, че ми се реве. А когато не познаваш мъжа, става по-лесно. Много по-лесно.

— Заради страха ти от мъжете ли?

— До голяма степен — да.

— Мен, струва ми се, не ме е страх от мъжете — рече Аомаме.

— Изобщо има ли нещо, от което да се боиш?

— Разбира се, че има. Най се боя от себе си. От това, че не знам какво ще направя. От това, че не знам и в момента какво върша.

— И какво вършиш в момента?

Аомаме се загледа за известно време във винената чаша, която държеше.

— И аз бих искала да знам. — После вдигна очи. — Но не знам. Не съм сигурна дори в кой свят се намирам, коя е годината.

— Годината е 1984-та. И се намираме в Токио, в Япония.

— Защо ли не мога и аз да го заявя със същата категоричност?

— Странна жена си — засмя се Аюми. — Та това са очевадни истини. „Заявяването“ и „категоричността“ са подробности.

— Не знам как да ти го обясня, но не мога да кажа, че и за мен са очевидни истини.

— Не можеш ли? — възкликна Аюми, сякаш дълбоко впечатлена. — Не съм съвсем сигурна за какво ми говориш, но едно ще ти кажа: в каквото време и на каквото място се намираш в момента, поне имаш човек, когото обичаш от все сърце, а за това мога само да ти завиждам. Точно това си нямам аз.

Аомаме остави винената чаша на масата и попи устните си със салфетката:

— Може и да си права. Абсолютно независимо от времето и мястото, където се намирам, аз наистина копнея да го видя. До смърт го копнея. Единствено в това май мога да съм сигурна и да го заявя убедително.

— Искаш ли да хвърля поглед на полицейския архив. Ако ми дадеш най-основните му данни, току-виж съм установила кой е и с какво се занимава.

— Моля те, не го търси — поклати глава Аомаме. — Мисля, че вече ти казах: ще го срещна някога, някъде по чиста случайност. Просто трябва търпеливо да изчакам този ден.

— Като в някоя дълга романтичка серия по телевизията — изрече впечатлената Аюми. — Умирам за такива истории. Само като си помисля, и настръхвам.

— Но когато лично ти се случва, никак не е лесно.

— Разбирам какво искаш да кажеш — рече Аюми и леко притисна слепоочия с пръстите си. — И въпреки че си толкова влюбена в него, това не ти пречи да преспиваш от време на време с непознати.