Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 89

Рейф оседла конете, приближи се до нея и коленичи в краката й. Взе студените й ръце в своите и започна да ги разтрива, за да ги стопли.

— Трябва да тръгваме, скъпа. До залез слънце трябва да напуснем планините, а ако имаш късмет, довечера ще спиш в леглото си.

Ани го изгледа така, сякаш беше превъртял.

— Не мога да се върна в Силвър Миза — тихо каза тя. Това бяха първите й думи от един час насам.

— Разбира се, че можеш. Трябва да се прибереш, Ани. У дома ще се почувстваш по-добре.

— Аз убих човек. Ще ме арестуват — отчетливо произнесоха устните й.

— Не, скъпа, чуй ме! — Вече беше обмислил този проблем. Сигурно доста хора знаеха, че Треърн го преследва, скоро щеше да пристигне и Атуотър, така че трупът на убития вероятно щеше да бъде открит. — Всички ще мислят, че аз съм го направил. Никой няма да разбере, че сме били заедно, така че няма да те заподозрат в нищо.

Ани отчаяно клатеше глава.

— Не искам да те обвинят в нещо, което аз извърших.

Той я изгледа с недоумение.

— Какво?

— Казах, че няма да допусна да те обвинят в нещо, което не си направил.

— Ани, скъпа, това няма никакво значение! — Той отметна един кичур коса от лицето й. — Така и така ме търсят за убийство. На Треърн вече му е все едно какво ще се случи с мен!

Тя го гледаше втренчено.

— Знам, че ти приписват престъпление, извършено от друг. Не искам да те обвинят и в убийството, което извърших.

— По дяволите! — Рейф се изправи на крака и нервно започна да приглажда косата си. Сигурно имаше някакъв начин да я убеди, ала в момента нищо не му идваше наум.

Ани все още беше под влияние на шока, но вече бе взела решение и той се почувства безсилен да й се противопостави. Започна да мисли какво би могло да се случи. Сигурно няма да я обесят за убийството на Треърн, дори може би няма да я хвърлят и в затвора; все пак тя бе жена, при това уважавана лекарка, а Треърн бе ловец на глави. Правосъдието нямаше особено високо мнение за подобни типове. Но станеха ли известни обстоятелствата около смъртта на Треърн, разбереше ли се, че Ани е прекарала две седмици с него, работата й бе спукана. Подлогите на онзи мъж, който го преследваше от четири години, щяха да я застрелят като куче. Врагът на Рейф притежаваше достатъчно пари, за да не си мърси ръцете; този човек бе натрупал несметни богатства, проливайки кръвта на невинни хора.

Налагаше се да я вземе със себе си.

Това решение му се стори просто и ужасяващо. Не знаеше дали тя ще може да издържи на скитническия живот. Ала със сигурност знаеше, че няма да оцелее, ако я остави в Силвър Миза. Беше прекалено почтена, за да промени решението си, а това щеше да й струва живота, Рейф не искаше да я жертва — тя му бе по-скъпа от всичко.

Ани щеше да преживее тежко раздялата с професията, на която държеше толкова много. За нея бе толкова важно да бъде лекар, бе посветила целия си живот на тази цел. А сега трябваше да зареже всичко и да сподели опасностите на битието му.