Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 91

Рейф се стараеше да води конете по снега. Движеха се бавно и оставяха подире си ясни следи; Ани се почуди защо той е толкова непредпазлив, ала сетне се сети, че снегът ще се стопи и дирите им ще бъдат заличени.

— Къде отиваме? — попита тя след няколко часа.

— В Силвър Миза.

Ани рязко спря и каза:

— Не! — Бе пребледняла като платно. — Нали ми каза, че идвам с теб?

— Разбира се, че идваш с мен — изсъска той. — Не съм казал, че ще те оставя в Силвър Миза, казах, че отиваме в Силвър Миза.

— Ама защо?

— Първо на първо, имаш нужда от дрехи. Бараката ти е на края на града и никой няма да забележи, че влизам и излизам.

Тя погледна към полата си — на мястото на джоба имаше огромна дупка, прогорена от изстрела. Чак сега разбра, че е могла да изгори жива, и това прозрение я разтърси.

— Ще дойда с теб.

— Не!

Тонът му не търпеше възражение, ала Ани се опита да го придума:

— Сам казваш, че никой няма да ни види.

— Въпрос на късмет — отвърна той. Миналия път му бе провървяло, но сега шансът можеше да му изневери. — Ако случайно ме забележат, не искам никой да разбере, че имаш нещо общо с мен. Кажи ми какво ти трябва, аз все някак ще се оправя.

Ани помисли за билките, които отглеждаше в малки саксии, и й стана мъчно, че ще трябва да ги остави. Книгите, някои от които принадлежаха на баща й, й бяха много скъпи, ала трябваше да се раздели и с тях — не можеше да ги помъкне със себе си. Ако влезеше в дома си и видеше малките си съкровища, ако трябваше сама да реши какво да вземе и какво да остави, щеше да я заболи много. Сега просто щеше да се примири с мисълта, че ги е загубила завинаги, и всичко щеше да е свършено. Рейф щеше да й донесе дрехите и нямаше да има връщане назад. Все пак най-ценното й притежание — медицинската чанта — бе с нея.

Макар че се движеха бавно, слязоха в подножието на планините още преди да падне мрак. Рейф настояваше да спрат в гората и да изчакат да се свечери. Ани се зарадва на почивката. Бе изтощена от бурния развой на събитията и все още се опитваше да превъзмогне угризенията на съвестта. Животът й се бе променил до неузнаваемост и привикването към новите обстоятелства щеше да бъде мъчително и трудно.