Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 87

Единадесета глава

Оглушителни изстрели отекнаха в тясното помещение. Дим се виеше из въздуха и миризма на барут я удари в носа. Ани стоеше като вцепенена и стискаше пистолета. Дулото му стърчеше от прегорения разръфан джоб на полата й. Изведнъж Рейф се озова до нея. Не бе видяла как е влязъл вътре. Някой крещеше.

Рейф викаше нещо, но тя не го чуваше. В ушите й бучеше и тътнеше. Той я удряше по крака и ханша, а тя хълцаше и се опитваше да го отблъсне. Не усещаше, че полата й се е подпалила.

Изведнъж отломките се наместиха в съзнанието й и Ани разбра какво се е случило.

Рейф прекоси колибата и изрита револвера от ръката на Треърн, виковете заглъхнаха. Ани с мъка се изправи; залиташе и се олюляваше на треперещите си крака, ала успя да се приближи до тялото, което се гърчеше на пода.

Кръв на струи бликаше от корема на Треърн, ризата и панталонът му изглеждаха черни в мрака на колибата. Под него се бе образувала локва кръв, която се увеличаваше непрекъснато. Лепкавата течност започна да се просмуква в пролуките на дъсчения под. Треърн гледаше с широко отворени очи, а лицето му бе смъртно бледо.

— Защо не ме застреля? — дрезгаво попита Рейф и коленичи до ловеца на награди. Треърн можеше лесно да го убие, защото щом Рейф видя горящата пола на Ани, забрави всичко друго и начаса се втурна да гаси пламъците. Направо бе обърнал гръб на врага си, а Треърн не бе се възползвал от възможността.

— Няма смисъл — хрипливо отвърна той и прочисти гърлото си. — Така и така няма да мога да прибера парите. Всичко отиде по дяволите! — Мъжът изстена отново и промълви: — Скапана работа! И през ум не ми мина, че тя ще стреля.

Ани се вцепени от ужас. Беше застреляла човек. Имаше и други изстрели, ала тя видя Треърн да пада на земята, още преди Рейф да влезе в колибата. Не се беше целила, дори не знаеше как е натиснала спусъка. Куршумът обаче бе ударил в целта и Треърн лежеше удавен в кръв на пода.

В миг грабна чантата си и я помъкна към ранения.

— Ще спра кръвоизлива, трябва да го спра — трескаво мълвяха устните й, докато коленичеше на пода до Рейф. Тръпки я побиха при вида на ужасната зееща рана. Разбра, че няма надежда за Треърн, ала душата й се разкъсваше от желание да му помогне, да го спаси.

Тя протегна ръцете си към ранения, но Рейф я възпря. Сивите му очи срещнаха погледа й.

— Не — каза той. — Не можеш да направиш нищо за него, скъпа. Усилията ти ще бъдат безплодни.

Дори и магията, скрита в ръцете й, щеше да бъде безсилна при такава огромна рана; само щеше да се изтощи нахалост.

Ани трескаво дръпна ръцете си, мъчейки се да ги освободи от желязната хватка на Рейф. Очите й се напълниха със сълзи.

— Мога да спра кръвоизлива. Знам, че мога да го спра.

— Няма смисъл, мадам. По-добре да умра бързо от загуба на кръв, отколкото да изкарам няколко дни в адски мъки — мрачно каза Треърн. — Поне не ме боли вече толкова много.

Ани шумно пое въздух. Гърдите я заболяха от усилието. Опита се да мисли като лекар. Раната кървеше доста обилно. Това не бе обичайно за коремните наранявания. Вероятно куршумът бе пробил и разкъсал голямата вена, разположена успоредно на гръбначния стълб. Рейф беше прав: положението на Треърн бе безнадеждно. Мъжът щеше да издъхне след няколко минути.