Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 77

— Не се дърпай — успокои я той. — Още малко и ще свършим. — Повдигна се нагоре и коренът на члена му започна да се трие в клитора й. — Движи се и ти, скъпа — гласът му бе дрезгав от невероятната възбуда.

Тя не можеше. Имаше чувството, че се бори за живота си, мъчеше се да се отскубне, да се измъкне, притисна таза си към одеялото. Стихията, която той бе разпалил, бушуваше в дълбините й, страх я беше, че тялото й ще експлодира. Хрипкави стенания излизаха от гърлото й.

Мократа му от пот коса беше паднала ниско над челото му, лицето му бе съсредоточено и напрегнато. Рейф плъзна ръце под ханша й и мушна пръста си в ануса й. Тя извика ужасено, а тазът й инстинктивно се вдигна нагоре, за да избегне неочакваното нахлуване. Познатият водовъртеж закръжи в слабините й, конвулсии разтърсиха тялото й, тя усети как излита във въздуха и бавно потъва в тъмния въртоп на блаженството. Той все още я държеше отдолу и бясно движеше члена си вътре в нея, сетне гърленият му рев се смеси с виковете й и едрото му тяло се разтресе конвулсивно.

След това той започна да я целува силно и страстно, като че ли страстта им още не се бе уталожила. Милваше косите й и се притискаше към нея. Сълзи капеха изпод спуснатите й клепачи, ала това не бяха сълзи от болка. Ани не знаеше защо плаче. От изтощение или пък това бе естествена реакция след подобен катаклизъм, разтърсил всичките й сетива. Защо не бе умряла? Защо сърцето й не бе се пръснало от напрежение, защо кръвта не бе кипнала във вените й? Тя се чувстваше така, сякаш всичко това бе станало, усещаше се като шепа пепел в ръцете му. Значи телесната любов не бе химера, а стихия, споила телата им с вериги, които не можеха да бъдат разкъсани.

Рейф изтри сълзите й.

— Погледни ме, скъпа — прошепна той. — Отвори очи.

Тя го погледна през трептящия мокър воал.

— Пак ли ти причиних болка? Затова ли плачеш?

— Не — с усилие прошепна тя. — Не ме болеше. Просто… беше прекалено силно. Не знам как още съм жива.

Той опря челото си о нейното.

— Знам — прошепнаха устните му. Онова, което изпитваше всеки път, щом я докоснеше, също надхвърляше всички възможни граници.

Десета глава

Прекараха по-голямата част от деня в леглото. Спаха, защото бяха прекарали безсънна нощ, пък и бяха изтощени от любовта. По едно време Ани стана, разбърка яхнията, доля малко вода и сложи дърва в огнището. Когато се върна в постелята, Рейф се бе разбудил и пожела пак да се любят. Този път правиха любов с хипнотично-бавни, омагьосващи движения, ала удоволствието отново бе невероятно. Събудиха се чак късно следобед с тела, треперещи от студ.

— Ще трябва да нагледам конете — с искрено съжаление каза Рейф и започна да се облича. Искаше му се да прекара целия си живот в леглото с нея. За първи път си пожела истински креват с дебели завивки, които да ги пазят от студа. Усети, че удобствата на нормалния живот започват да му липсват.

Ани също се облече. Изобщо не усещаше тялото си, движенията й бяха вели и мудни. Беше забравила за снега, ала когато Рейф отвори вратата, пред тях се разкри приказен планински пейзаж. Бледа неземна светлина изпълни колибата. Все още валеше сняг и докато правеха любов, бе натрупало здраво; снежнобяла мантия покриваше планинските чукари.