Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 75

Ани наряза лук и картофи, пусна ги в тенджерата, сетне отвори черната чанта и извади торбички с различни билки. Много от лековитите растения — градинския чай, розмарина и пелина — бяха и прекрасни подправки.

Рейф грижливо чистеше оръжията си и проверяваше амунициите на светлината на огъня, ала нищо не убягваше на вниманието му. Доказа това, като я попита:

— Откъде си научила толкова много за растенията? Съмнявам се, че в медицинския факултет са ви преподавали подобни неща.

— Не са, наистина. Лекуването с билки се практикува от веки веков в европейските страни. Ала някои от тамошните растения не виреят тук, така че трябваше да открия кои американски видове имат лековити свойства. Говорила съм с много стари хора, които са прекарали живота си сред природата — те си имат свои начини за лечение и знаят кое растение за какво помага.

— Защо се интересуваш толкова много от билкарството?

Тя се усмихна.

— Интересувам се от всички средства, които помагат на хората да оздравеят.

— Откъде вземаш билките си?

— От полята, от градините… — Тя сви рамене. — Отглеждам сама мащерка, мента, розмарин. Живовлякът е най-обикновен плевел, но не расте из тоя край. Запасите си ги нося от Филаделфия. Алоето има подобен ефект, само че трябва да се използва прясно откъснато.

Ани подправи яхнията и тревожно огледа тъмната колиба.

— Не знам как ще изкарам цял ден в тая тъмница.

— Имам свещи — припомни й той.

Тя въздъхна.

— Ами ако вали дни наред? Съмнявам се, че имаш толкова много свещи.

— Имам само няколко.

— Тогава по-добре е да ги пазим.

Помисли си за най-различните приспособления за осветление, които бе виждал през годините. Газените лампи бяха най-добри, ала за съжаление нямаха под ръка. Факлите от насмолени чамови цепеници смърдяха отвратително. Полумракът не го притесняваше, защото беше издръжлив и търпелив; нервите му бяха като железни въжета. Но на Ани вероятно не бе й се случвало да прекара цял ден без слънчева светлина и той разбираше, че мракът я изнервя.

Рейф внимателно остави оръжията си настрана.

— Може би — започна той, като я наблюдаваше съсредоточено, — ще трябва да научиш още нещо за мрака, за да го оцениш.

Отговорът замря на устните й, щом забеляза как светлите му очи блестят в тъмнината. Ани преглътна и широко разтвори очи от учудване, защото той я бе сграбчил и я бе стоварил върху постелята от борови иглички.

Трепереше и го гледаше боязливо. Рейф я целуна и я погали по косите.

— Няма да боли, скъпа — каза той с онзи дълбок, провлачен, южняшки тон, издаващ възбудата му. — Ще видиш.

В края на краищата не й оставаше нищо друго освен да му повярва и да му се отдаде. Беше безсилна да постъпи другояче. Предишната нощ той я бе довел до безумна наслада и желанието да изпита отново любовните тръпки загря слабините й. Той отново я омая с леки, пърхащи целувки, които лека-полека се задълбочаваха, милваше настойчиво тялото й и тя скоро почувства, че иска да усеща голотата му с кожата си. Рейф не я съблече изцяло, а бавно събличаше дрехите й една по една, като я галеше и целуваше, докато не й остана дъх. Сякаш бе минала цяла вечност, когато Рейф плъзна ръката си под ризата й, обхвана гърдата й и тя въздъхна от удоволствие.