Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 73

— Знаеш — спокойно заяви той, — че пак ще го правим. — Тонът му не допускаше възражение.

Тя прехапа устни.

— Да, знам. — Все пак предполагаше, че следващия път Рейф ще бъде по-внимателен и нежен. Нямаше връщане назад, не можеше пак да стане девственица, а и не искаше. Все още бе прекалено изненадана от прозрението, че го обича, но щом бе влюбена в него, трябваше да му се отдаде.

Той се наведе и я целуна, голямата му ръка опипа гърдите й със собственическо чувство.

— Ще се погрижа за конете и ще нагледам капаните, докато приготвяш закуската — каза Рейф, целуна я отново, сетне я пусна, наложи шапката си и се упъти към вратата.

— Чакай! — извика Ани подире му. Макар че вчера бе работил като кон и цяла нощ бе правил любов с нея, все пак само преди два дни той бе тежко болен. Ани не искаше да го пуска сам навън.

Той спря и я погледна въпросително.

Внезапно тя се почувства като пълна глупачка, макар че така и не разбра защо.

— Не искаш ли да изпиеш първо едно кафе?

Той хвърли един поглед към огнището.

— Още не е готово.

— Скоро ще заври. Трябва да пийнеш нещо топло, преди да излезеш навън. Нека първо да закусим и аз ще дойда с теб.

— Палтото ти е прекалено тънко, за да стоиш дълго вън на студа.

— Добре де, поне хапни нещо.

— Защо? Докато приготвиш закуската, аз ще съм си свършил работата.

— Не искам сам да ходиш при капаните! — разгневено заяви тя.

Той я изгледа учудено.

— Защо?

Ани сложи ръцете си на кръста и даде воля на гнева си:

— Преди три дни изгаряше от треска и едвам се крепеше на краката си, ето защо! Не мисля, че си закрепнал дотолкова, че сам да се скиташ из планините! Ами ако паднеш и не ти стигнат силите да се върнеш?

Той се ухили и грубо я привлече към себе си.

— Това беше преди три дни. Сега съм здрав. Ти ме излекува.

Рейф я пусна и изхвърча от колибата, без да й даде възможност да го спре отново. Тя не разбираше каква истина се крие в думите му. Ани наистина му бе помогнала с медицинските си познания, с лапите, билковите чайове, шевовете и превръзките, ала всъщност тя го бе излекувала с магическата топлина на докосването си. Той бе доловил топлите вълни, които струяха от ръцете й още през първата нощ. Не разбираше механизма, не знаеше как да си обясни това, ала бе сигурен, че тя щеше да го изправи на крака, дори и ако не беше лекарка.

Рейф нахрани и напои конете, след това хвърли един поглед на навъсеното небе и бързо се отправи към капаните. В един от тях се бе хванал заек и той почувства задоволство. Една тенджера със заешка яхния щеше да им дойде много добре. Всеки момент щеше да завали сняг; покривката можеше да достигне само няколко сантиметра, ала можеше и да натрупа здраво и да ги откъсне от външния свят за дни, дори за седмици. При мисълта, че ще прекара дълго време затворен в колибата с Ани, започна да се усмихва като идиот и да си тананика. Щом имаха и храна, нямаше от какво да се безпокои.

Той удари заека по главата, измъкна го от капана и прегледа останалите, но те бяха празни. Рейф навлезе навътре в гората, за да одере животното, сетне го занесе на потока да го измие и да почисти кръвта от себе си. Помисли си, че закуската вече е готова, и с радост потегли към колибата.