Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 74

Ани се суетеше напред-назад, вече разяждана от безпокойство, когато Рейф отвори вратата. Погледът й веднага се спря на заека в ръката му.

— О, ти си хванал… нещо.

— Заек.

Той свали кожуха и шапката си и с благодарност пое канчето горещо кафе, което тя му подаде. Отпи от силната течност, докато Ани сипваше закуската. Седнаха на пода да ядат и той я целуна жадно по устните. Тя се откъсна от него, поруменяла и смутена. Рейф учудено се питаше как се е въздържал толкова време да не я докосне, защото сега искаше непрекъснато да я целува и прегръща.

След като се нахраниха, й помогна да измие съдовете. Сетне реши да донесе още вода, отвори вратата, загледа се навън и я повика:

— Ела да видиш снега.

Ани притисна ръце към гърдите си и застана до него. Бели снежинки безшумно кръжаха във въздуха. Гората беше тиха като катедрала. Докато закусваха, дебело бяло покривало се бе разстлало върху земята, а снежните парцали се сипеха от небето в призрачен танц. Рейф обви раменете й с ръка и тя склони глава на гърдите му.

— Ти още вчера разбра, че ще вали сняг — каза Ани. — Затова настояваше да съберем много дърва и да разширим конюшнята.

Усети как стоманените му мускули се напрягат.

— Да.

— Имаше достатъчно сили и време, за да ме върнеш в Силвър Миза.

— Да — потвърди той.

— Тогава защо не го направи?

Той не отвърна, загледан в падащия сняг. След дълго мълчание Рейф промълви:

— Не исках още да си отиваш. — Сетне взе ведрото и тръгна към потока.

Ани бързо хлопна вратата и се приближи до огъня, за да сгрее ръцете си. Не исках още да си отиваш. В душата й се бореха тъга и бурна радост. По думите му личеше, че той все още възнамерява да я върне в Силвър Миза и да изчезне завинаги от живота й… Никой досега не бе я смятал за нещо особено, освен баща й, ала той бе предубеден. От огледалото я гледаше слаба жена, вече не в първа младост, с уморени, но при все това приятни черти. Външността й не привличаше погледа, макар че понякога очите й изглеждаха почти черни и приличаха на огромни езера. Във всеки случай досега не бе възбуждала страстта на никой мъж

Ала Рейф я бе гледал с неприкрита страст още от първия миг. Беше го усетила, но бе твърде неопитна, за да определи какво изразява блестящият му поглед. Той я бе желал, ето защо кристалните му очи й се струваха така опасни. Бе копнял за нея, копнееше за тялото й със същата неутолима жажда и сега.

Когато Рейф се върна от потока, тя вече бе нарязала заека на парчета и бе сложила яхнията на огъня. За всеки случай той опъна едно въже от заслона до колибата, за да може да се погрижи за конете, ако вятърът се усилеше и се извиеше снежна буря. Сетне донесе още дърва. Капаците на прозорците бяха затворени, така че в колибата цареше полумрак; единственото осветление бе огънят. Времето бе студено и Рейф накладе голям огън, оставил настрана предпазните мерки. В такова лошо време нямаше никой да тръгне да проучва откъде се носи тънка струя дим, пък и снежната пелена бе толкова плътна, че пушекът едва ли се забелязваше отдалеч.