Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 72

— Заповядай — каза той, докато й подаваше затоплената блуза, тя седна и мушна ръцете си в ръкавите. Рейф погали ръцете и раменете й, сетне отметна сплъстената й коса назад. — Ще донеса вода, докато привършиш с обличането.

Той си облече кожуха и вдигна ведрото. Щом отвори вратата, в колибата нахлу леден вятър, Ани потръпна и се уви в одеялото. Навън бе страшно студено. Ако Рейф не я бе върнал през изминалата нощ, вече щеше да е мъртва. При тази мисъл я побиха тръпки.

Тя вече се бе облякла напълно и се опитваше да разреше сплъстената си коса, когато Рейф влезе заедно с нов порив на ледения вятър.

— Сняг ли вали? — попита Ани. Не бе погледнала навън, защото не искаше да излага лицето си на студа.

— Не още, но е дяволски студено.

Рейф клекна и започна да прави кафе.

Тя се зачуди как може той да е толкова бодър след прекараната нощ; остра болка прониза сърцето й при мисълта, че той се е любил и с други жени и тези усещания не са нови за него. Това, че бе правил любов с нея, не означаваше, че споделя чувствата й.

Внезапно Рейф се обърна, привлече я към себе си, разкопча кожуха си и я притисна към топлото си тяло.

— Не се опитвай повече да бягаш от мен — дрезгаво прошепна той.

Тя обви ръце около кръста му, като се стараеше да не му причини болка.

— Няма — прошепна с лице, свряно в гърдите му.

Той докосна косите й с устни. При мисълта, че тя се е осмелила да излезе навън, на тоя лют студ, без палто, му се прииска хем да я напляска едно хубаво, хем да я, притисне към себе си. Боже мой, за малко да я загуби.

Ръцете й нежно галеха гърба му, разливайки струи топлина по тялото му. Рейф се възбуди и си помисли дали някога въздействието й върху него ще отслабне или при всяко нейно докосване членът му моментално ще се втвърдява. Притисна я още по-плътно до себе си.

— Добре ли си?

Тя знаеше за какво я пита и се изчерви.

— Добре съм — отвърна троснато.

Той отметна главата й назад и светлосивите му очи потънаха в дълбините на погледа й.

— Не те ли боли?

Лицето й стана пурпурночервено.

— Малко. Не толкова, колкото очаквах. — Мехлемът бе оказал лековитото си въздействие. Споменът за лечението предизвика тръпки по тялото й.

Мъжът сякаш четеше мислите й.

— Трябваше да те прегледам, преди да се облечеш. — Гласът му стана по-дълбок. — Искаш ли пак да те намажа?

— Не!

— Мисля, че ще трябва. Я да видя!

— Рейф! — извика тя, лицето й изгаряше от срам.

Устните му се извиха в лека усмивка, в ъгълчетата на очите му се появиха тънки бръчици.

— Мила моя, не си мисли, че няма никога вече да те погледна там. Не исках да ти причиня болка, иначе да съм те яхнал още преди да си се събудила.

Сърцето й лупаше лудо в гърдите й, докато го гледаше с широко разтворени очи. Искаше ли наистина той да я люби отново? Онези ласки после бяха наистина вълшебни, идеше й да умре от блаженство, ала споменът за истинския полов акт все още я хвърляше в ужас. Дали щеше пак да я боли толкова много?

Като видя израза на лицето й, Рейф се намръщи.