Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 71

Устните му докоснаха слепоочието й, а голямата му ръка я погали по гърба.

— Заспивай, скъпа — прошепна Рейф и тя го послуша.

Девета глава

Той се измъкна от постелята и Ани сънено повдигна натежалите си клепачи; отчаяно се нуждаеше от още няколко часа сън, защото не беше спала кажи-речи цяла нощ.

— Вече сутрин ли е? — попита тя с тайната надежда, че все още не е. Студът проникваше под одеялото и я пробождаше с ледени игли.

— Да-а…

Ани се учуди откъде бе толкова сигурен, тъй като вратата и прозорците на колибата бяха затворени и вътре цареше пълен мрак. Тя едвам различаваше фигурата му в тъмнината, разсейвана единствено от блещукането на жаравата в огнището. За момент се почуди защо огънят още не е угаснал, но тогава я осени споменът за изминалата нощ и се сети защо не е могла да се наспи. Високото мускулесто тяло на Рейф бе съвършено голо, тя също бе гола. Ани се сгуши под одеялото и почувства влагата между краката си; мускулите на бедрата й бяха напрегнати. Спомни си ласките на Рейф, бунта на сетивата си и пожела да остане завинаги скрита под одеялото. Как да продължи да се държи нормално, като всеки път, щом го погледнеше, я разтърсваше споменът за интимните откровения през миналата нощ. Беше я видял гола и бе й показал тялото си; бе я обладал, бе смукал гърдите й и — о, Боже! — бе я целувал на най-невероятни места. Направо я беше страх да го погледне в очите.

Рейф раздуха жаравата, сложи дърва на огъня и когато пламъците разпръснаха мрака в колибата, тя вече го виждаше по-ясно. Ани начаса затвори очи, ала картината на мускулестото му тяло вече бе запечатана в съзнанието й.

— Хайде, скъпа, ставай!

— След малко. Още е много студено.

Тя долови шумолене на дрехи — той се обличаше — сетне настъпи тишина. Овладя я неясна тревога и Ани отвори очи.

Не знаеше какво точно очакваше да види, но съсредоточеното лице на Рейф, който държеше ризата й пред огъня, за да я стопли, я хвърли в недоумение. Той обръщаше дрехата от двете страни, за да прогони студа, сетне я смачка и я мушна при нея под одеялото. Ани блажено притисна топлата материя към тялото си. Сетне Рейф вдигна гащите й, за да стопли и тях, а тя го гледаше изумена.

Навлече ризата си, все още прикрита под топлия щит на одеялото, ала вече не чувстваше предишното притеснение, че е гола. Рейф плъзна затоплените гащи под одеялото и незабавно посегна към блузата й. Сърцето й болезнено се свиваше, идеше й да се разплаче, докато обуваше бельото си. Ръцете му й бяха причинявали и болка, ала сега Ани бе трогната от грижите му. Рейф я бе обладал грубо, бе я наранил, а сетне я бе увлякъл в тъмния водовъртеж на страстта. Все пак тя бе почти влюбена в него, но нищо повече. Искрената всеотдайност, с която той затопли дрехите й, я свари неподготвена, изненада я, пробуди нещо непознато в душата й. Тя усети как някаква завеса се вдига, давайки път на истината; Ани погледна Рейф с ужасен, сякаш невярващ поглед, ала вече нищо не можеше да бъде променено. Тя беше влюбена в него, принадлежеше му изцяло и това прозрение в миг придаде нови измерения на живота й.