Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 67

Усети как ръцете му докосват бедрата й и инстинктивно ги стисна — пазеше се от повторна атака.

— Искам само да те измия, скъпа — нежно каза той. — Хайде, мила моя, нека да се погрижа за теб.

Тя прехапа устни, странно развълнувана от някаква непозната нотка в гласа му. Думите „мила моя“ бяха произнесени със силен южняшки акцент и от тях се излъчваше чувство за собственост.

Щом силните му ръце разтвориха краката й, тя се приповдигна на лакти и се изчерви до ушите, умряла от срам. Видя струите сперма и кръв, засъхнали по бедрата й, и почувства такова унижение, че й идеше да потъне в земята.

— Сама ще се измия — дрезгаво каза тя и посегна към парцала.

Той я хвана за раменете и я бутна на одеялата.

— Лежи си спокойно. В тоя случай аз съм по-вещ от тебе, докторе.

Тя затвори очи, примирена с поредното унижение. Рейф разтвори краката й и внимателно я изми.

— Намира ли ти се мехлем от бряст?

Ани разтвори, широко очи, като разбра, че той е отворил медицинската й чанта и тършува вътре.

— Какво?

— Мехлем от бряст. Използвахме го през войната.

Тя едвам се удържа да не го цапне през ръцете, задето рови в чантата й.

— Тъмносиния буркан, в десния ъгъл долу.

Рейф извади бурканчето, отвори го и подуши лекарството.

— Това е! — каза той, бръкна с пръст и извади солидна доза от мехлема. Преди Ани да се е усетила, той плъзна ръката си между бедрата й и пръстът му се мушна в разранената й вагина, размазвайки лековития мехлем. Тялото й се сгърчи, тя сграбчи китката му с две ръце и отчаяно се опита да отстрани ръката му. Лицето й гореше от неудобство и срам.

— Я по-спокойно — прошепна той, без да обръща внимание на безплодните и усилия. Прегърна я през рамото и я притисна към себе си, а пръстът му се плъзна дълбоко навътре в израненото й тяло. — Не се съпротивлявай, скъпа, знаеш, че лекарството ще те облекчи.

Тя се отпусна; не искаше Рейф да се грижи за нея, нямаше нужда от закъснялото му внимание. Лют гняв изгаряше душата й. Никой не я бе оскърбявал толкова силно и тя копнееше да излее яда си.

Най-сетне той измъкна ръката си, настани я удобно на постелята и я зави. Тя с облекчение си пое дъх — най-сетне голотата й бе прикрита. Затвори очи, защото не искаше да го гледа как се разхожда гол из колибата. Защо не се облича? — гневно си помисли тя и реши да си сложи дрехите. Само мисълта, че ще трябва да напусне прикритието на одеялото, я възпря.

Тя изтръпна, когато Рейф се мушна под одеялото при нея, но не изрази протеста си. Нямаше как, трябваше да споделят топлината на телата си — нощта бе твърде студена, за да спят поотделно завити в одеялата. Ани знаеше, че на сутринта въздухът в колибата щеше да бъде ледено студен и трябваше да прекарат нощта притиснати един до друг, ако не искаха да се събудят вкочанясали. А това изобщо не бе по вкуса й.

Рейф пъхна ръката си под главата й и я обърна към себе си. Тя го буташе с ръце и се съпротивляваше. Той прилепи устните си до косата й и прошепна: