Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 68

— Искаш да ме набиеш ли?

— Да — прошепна тя и се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й.

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ме удариш?

Ани помисли малко, сетне каза:

— Не. Просто искам да ме оставиш на мира.

Отчаянието в гласа й прободе сърцето му, ала той знаеше лекарството.

— Вече няма да те боли така, скъпа.

Тя не му отвърна и той внезапно прозря, че е решила да не опитва повече, че първият път за нея бе и последен. Много нежно докосна брадичката й, обърна лицето й към себе си и леко, като повей на бриз, целуна устните й.

— Съжалявам — прошепна той. — Трябваше да бъда по-внимателен, но толкова много те исках, че не можах да се овладея. — Рейф знаеше, че би трябвало да бъде по-нежен и предпазлив, ала още от първия път, когато я видя, разбра, че да прави любов с нея ще бъде различно от всичко, което бе преживял досега. Тя беше единствена и неповторима, такова бе и отношението му към нея. Нямаше как да й даде разумно обяснение за невероятния, бурен екстаз, който го разтърсваше при всяко нейно докосване. Когато я облада, го завладяха толкова силни усещания, че си помисли, че тялото му ще се взриви. От спомена за отшумялото блаженство слабините му се напрегнаха.

— Аз също съжалявам, че не послушах гласа на разума — мрачно отвърна тя.

— Ани, скъпа моя… — започна той, сетне спря, безсилен да намери думи, с които да я утеши. Тя беше наранена и разочарована; той трябваше да й покаже, че вече няма да изпитва болка — по-добре беше да пристъпи към дела, отколкото да я залъгва с празни обещания.

Започна отново да я целува. Тя държеше устните си здраво стиснати и не отговаряше на ласките му, ала той не бе и очаквал друго. Продължаваше да я целува — не само устните й, но и бузите, слепоочията, очите, нежната шия.

Обсипваше я с целувки и й нашепваше колко е красива, как обича разпуснатите й коси, колко нежна и гладка е кожата й. Тя неволно започна да се вслушва в думите му и Рейф усети как лека-полека тялото й се отпуска.

Плъзна ръка към гърдите й и започна да ги милва с бавни, омагьосващи движения. Тя се напрегна отново, но той продължи да я целува нежно и да й нашепва гальовни думи, докато тялото й не се отпусна в прегръдките му. Сетне Рейф започна да описва кръгообразни движения с мазолестия си палец около чувствителното й нежнорозово зърно, което начаса щръкна нагоре и се втвърди. Ани потръпна, сетне застина в обятията му. Рейф се почуди дали я беше страх или бе почувствала първите тръпки на възбудата. Продължи да милва гладките заоблени гърди; тя лежеше неподвижно, само дишането й се ускори.

Доловил настъпващата промяна, Рейф решително притисна устните си към нейните; след мигновено колебание тя отстъпи и езикът му проникна в устата й. Той бавно започна да го върти около нейния, прониквайки все по-навътре с леки тласъци, докато най-сетне започна да я целува с онези дълбоки, възбуждащи движения, за които и двамата копнееха. Дъхът му започна да излиза на тласъци от гърдите, но той овладя възбудата си. Първо трябваше да се погрижи за нея. Внезапно го завладя ужасяващата мисъл, че няма да може да й покаже удоволствията на любовта и тя ще го отхвърли завинаги — нямаше да може да го понесе.