Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 66

Рейф пъхна ръцете си под ханша й, повдигна го нагоре и членът му започна да се движи неистово бързо. Стисна зъби, защото плътта й бе стегната и се съпротивляваше. О, по дяволите, вече бе готов да свърши, ала не можеше да се спре. Кръстът му се изви, тестисите му се втвърдиха болезнено, с гърлен вик Рейф натика члена си дълбоко в нея и изля семето си, разтърсен от невероятно удоволствие. Сетне, опустошен и празен, в несвяст се отпусна върху нея.

Може би се бе унесъл или пък бе толкова изтощен, че загуби представа къде се намира. Усещаше аромата на Ани, гладкостта на кожата й, топлината на тялото й под своето, ала всичко друго бе обвито в мъгла. По едно време усети, че я притиска с цялата си тежест, честото повдигане на гърдите й означаваше, че тя не може да диша, и Рейф с мъка се повдигна на лакти. Пот се стичаше в очите му и го заслепяваше; долови веселото пращене на съчките в огнището, почувства топлината, струяща от голото тяло на Ани. Разбра също така, че тя мълчи, обладана от разочарование и силна болка, която се четеше в очите й, безизразно вперени в тавана.

Нямаше нужда от голяма проницателност, за да осъзнае, че я е наранил и мисълта за силните болки ще я възпре отново да спи с него. Изпълнен от угризения, Рейф се претърколи до нея и започна да нашепва успокоителни думи в ухото й, но тя не се помръдна. Ани беше девственица и нямаше представа каква наслада носи любовният акт. Слава Богу, Рейф бе опитен и знаеше как да я успокои и да й достави удоволствието, за което копнееше.

Стана и започна да се мие; болка прониза сърцето му, когато забеляза кръвта й по тялото си. По дяволите, защо не бе внимавал? Никога през живота си не бе се чувствал толкова възбуден, толкова разпален от страст, че да не може да се спре. Почувства се смутен, но същевременно споменът за неописуемия екстаз разпали отново огъня в гърдите му. Вече копнееше отново да я обладае, да почувства как магическата й топлина се разлива по тялото му. Намокри парцала и коленичи до нея.

Ани се сви на кълбо веднага, щом той я остави на мира; част от нея изпитваше облекчение, че кошмарът бе свършил, ала друга част от душата й искаше да крещи и да го налага с юмруци. Чувстваше се опустошена и омаломощена, не можеше да се мръдне. Областта между краката й тъпо пулсираше, а вътре всичко бе жива рана. Нямаше да му позволи повече да я докосва.

Нима обещанието за физическо удоволствие бе само химера, измислена, за да привлече жените да участват в размножителния процес? Тя се чувстваше измамена и унизена. Мислеше си, че никога няма да изтрие от паметта си потреса от неговата и от своята голота, нямаше да забрави как цялото й тяло се тресеше от настойчивите тласъци на пениса му. Болката бе остра, разкъсваща, режеща като нож; Рейф оскверни най-интимните части от тялото й. Не се опита да го отблъсне, защото той я бе предупредил, че няма да може да се спре; водена от някакво неясно чувство за чест, изтърпя мъките със стиснати зъби и с ръце, вкопчени в одеялото.