Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 64

— Как може посред нощ да щукнеш из планините без палто? — Гласът му бе дрезгав и натежал от гняв. — След няколко часа щеше да си студена като буца лед.

Ани вдигна глава и го погледна. Очите й приличаха на тъмни езера, пълни с отчаяние.

— Не се ли зазорява вече?

— Как ще се зазорява в два часа сутринта? Освен това и през деня да беше тръгнала, пак щеше да умреш от студ. Не виждаш ли каква люта зима е навън? Сигурно утре ще завали сняг. В никакъв случай нямаше да се измъкнеш от планината.

Тя си представи как бе решена да пътува сама в мрака и студа. Бе прекарала само няколко минути навън, а бе вкочанена до мозъка на костите си. Ако беше останала навън, нямаше да издържи и до сутринта.

Рейф клекна пред нея и тя понечи да се дръпне назад. Светлите му очи мятаха гневни пламъци, които сякаш я изгаряха. Гласът му се сниши до едва доловим дрезгав шепот.

— Толкова ли те беше страх, че ще те изнасиля, та бе готова да умреш?

Побиха я тръпки от внезапното разкритие. Той й бе спасил живота. Тя се вгледа в него като че ли никога не бе го виждала; очите й опипваха всеки сантиметър от лицето му. То бе грубо и непоколебимо, това бе лицето на мъж, който няма какво да губи, мъж, който не притежава нищо, за което си заслужава да се живее. Рейф нямаше дом, приятели, топлина и сигурност. Нейната смърт щеше да го улесни, щеше да разполага и с повече храна, но въпреки това той я бе спасил, и то не от страх, че тя ще се върне в Силвър Миза и ще го предаде. Знаеше, че тя няма да го направи. Беше я спрял, защото не искаше тя да умре.

В този миг Ани усети как й последният й крехък довод се превръща в прах.

Тя колебливо протегна вкочанената си ръка и докосна лицето му. Наболата му брада одра дланта й.

— Не — прошепна тя. — Страх ме беше, че няма да го направиш.

Изразът на очите му стана по-напрегнат, сякаш претегляше думите й.

— Загубих битката срещу самата себе си — продължи тя. — Винаги съм се смятала за добродетелна жена с принципи и идеали, ала може ли една порядъчна жена да усеща подобни неща?

— Иначе нямаше да бъдеш жена — прошепна Рейф.

Тя го погледна с лека усмивка на устните. Явно това беше същината на нещата. Бе посветила целия си живот на кариерата, бе се лишила от всичко, включително и от естествената за всяка жена роля на съпруга и майка. Въпреки че бе споменала пред Рейф за възможна женитба, Ани дълбоко се съмняваше, че това ще стане, защото тя никога нямаше да се откаже от професията си, а никой мъж нямаше да вземе лекарка за жена. Сега за най-голямо свое учудване откри, че тялото й има свои, женски желания.

Пое си дълбоко дъх и се опита да се поуспокои. Направеше ли забранената стъпка, в живота й щеше да настъпи невъзвратим обрат. Нямаше да има връщане назад.

А истината бе, че връщане назад нямаше още от момента, в който Ани усети как съпротивата й отива по дяволите. За добро или лошо тя беше почти влюбена в него. Може би дори вече бе влюбена до уши; нямаше опит в тези работи и не можеше да определи точно какво изпитва — знаеше само, че иска да бъде негова жена.