Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 41

Изстиска полата й и погледна към небето. Слънцето се спускаше зад планините, денят преваляше и ставаше студено, така че нямаше смисъл да простира полата на някой храст. Рейф събра влажните дрехи и се упъти към колибата. Отвътре се чуваше плискане на вода.

— Още ли не си свършила? — извика той.

— Не съм.

Той се облегна на стената и се замисли защо ли жените се къпят много по-дълго от мъжете, като са по-дребни и имат по-малко за миене.

Ани отвори вратата след десетина минути със сияещо от чистота лице. Беше измила и косата си, дори бе успяла да я подсуши на огъня. Одеялото обгръщаше тялото й като тога.

— Вече се чувствам много по-добре — доволно прошепна тя. — Ще донеса вода за конете, после ще приготвя вечерята. Гладен ли си?

Рейф наистина чувстваше стомаха си празен, ала нямаше нищо против тя да си почине малко. Не бе спряла да работи, откакто бе отворила очи сутринта, седяла бе само на полянката. Нищо чудно, че бе толкова слаба.

Одеялото доста й пречеше, но тя не му разреши да й помогне, а и той не вярваше, че ще може да носи тежкото ведро с вода. Силите му стигаха само да се влачи подире й, докато тя мъкнеше кофата до потока и обратно. Ядосваше се, че е толкова изнемощял, ала лицето му беше студено и безизразно. Ако дадеше воля на гнева си, тя щеше да страда още повече и то по негова вина. Вместо да хленчи, да се вайка и да се оплаква, както би правила всяка жена на нейно място, Ани бе направила всичко възможно, за да направи престоя им в колибата поносим.

Най-сетне всички задължения бяха изпълнени и те се прибраха на топло. Ани си позволи една минута почивка, преди да започне приготовлението на вечерята. Провизиите им бяха оскъдни, затова свари боб с пушени гърди и опържи отново палачинки. Изпита задоволство, като видя с какъв апетит Рейф се нахвърли върху храната — значи състоянието му се бе подобрило. След вечеря тя докосна челото му и се усмихна, усещайки лека влага.

— Температурата ти е спаднала — заяви Ани и сложи другата си ръка на бузата му, за да е напълно сигурна. — Изпотил си се. Как се чувстваш?

— Много по-добре. — Той почти съжали, че състоянието му се е подобрило, защото тя щеше да го докосва все по-рядко. Енергията, излъчвана от ръцете й, като че ли му действаше по различен начин: горещото пулсиране бе отстъпило място на топли вълни, разливащи се по цялото му тяло. Едвам не изстена от удоволствие. Лъчезарна усмивка грейна на лицето й.

— Сигурна бях, че ще оздравееш бързо.

— Ти си много добър лекар, Ани — похвали я той и тя засия от удоволствие.

— Така е — тя се съгласи, ала в гласа й не прозвуча нито самодоволство, нито престорена скромност. Думите й просто отразяваха истината. — Това съм искала винаги.

Тананикайки си тихичко, тя тръгна към вратата и изчезна в мрака. Рейф изпсува, бавно се изправи на крака, измъкна револвера и я последва. Ани едва не се блъска в него, докато се връщаше с две борови клончета в ръка. Очите й се разшириха от учудване, щом забеляза погледа му, искрящ от гняв.