Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 39

Той не отвърна нищо. Очите му безспир оглеждаха околността. Ани се мъчеше да изстиска дебелия панталон, ала ръцете й бяха вдървени и непохватни. Той се надигна, взе дрехата и с лекота изцеди водата. Изтръска панталона, просна го до ризата и отново седна.

Тя натопи бельото му във водата и започна да го сапунисва.

— Някои хора са лоши по природа — каза Рейф. — Както мъже, така и жени. Родили са се подли, така и ще си умрат. У други подлостта се настанява постепенно, малко по малко. А трети животът ги принуждава да бъдат мръсници.

Тя гледаше надолу, погълната от работата си.

— А ти от кои си?

Той се замисли над въпроса й и след дълго мълчание каза:

— Това няма значение.

За него наистина беше все едно. Животът го бе принудил, ала всичко отдавна бе изгубило първоначалния си смисъл. Беше загубил всичко, в което беше вярвал и за което се беше борил — цялото му семейство бе загинало за кауза, отдавна покрита със забрава. Преследваха го из цялата страна, но причините не интересуваха никого — от значение беше само грубата действителност. За него това означаваше непрекъснато да бяга, да се измъква от преследвачите си, да няма доверие на никого и да убива всеки, който го заплашва. Такъв беше животът му.

Пета глава

Прането на собствените й дрехи бе свързано с толкова неудобства, че само огромната й решителност й помогна да свърши тази работа. Седнала с гръб към него, тя свали чорапите си, сетне развърза връзките на фустата и долните си гащи. Като се изправи, те се смъкнаха надолу и Ани прекрачи купчината бельо в краката си. Не смееше да погледне към Рейф, умираше от срам. Проклетникът следеше всяко нейно движение. Страните й горяха, когато клекна да пере бельото си. Гневно помисли, че не би било лошо малко от топлината, изгаряща я отвътре, да премине в ръцете й. Водата бе толкова студена, че Ани се почуди как не е замръзнала още.

За да опере долната риза и блузата, трябваше да се върне в колибата и да облече неговата риза. Той остана, навън, за което му беше безкрайно благодарна. Тръпки я побиха, когато студеният вятър разтвори капаците на прозорците и леденият въздух защипа голите й гърди. Тя бързо нахлузи ризата му и въздъхна от облекчение, щом мекият вълнен плат обгърна тялото й.

Дрехата й беше толкова голяма, че Ани прихна да се смее. Закопча я до горе, ала въпреки това ключиците й се виждаха. Полите на ризата стигаха до коленете й, а ръкавите висяха с цяла педя. Ани сръчно ги нави до лакътя и отново избухна в смях, защото всъщност ги беше навила целите, тъй като раменете на дрехата стигаха почти до там.

— Намира ли ти се още един колан? — извика тя. — Трябва да се препаша с нещо, инак ще се спъна.

Той веднага се появи на вратата и Ани разбра, че през цялото време се е подпирал на стената, за да не го види. Потръпна при мисълта, че е бил само на няколко метра и сигурно я е гледал как се преоблича.

Рейф отряза едно парче въже, тя пристегна ризата около тънката си талия, сетне награби мръсните си дрехи и се упъти към потока. След като приключи с прането, донесе още вода и я сложи да се топли на огъня. Чувстваше се толкова изморена, че вече започна да си мисли дали все още има смисъл да се къпе, ала не искаше да стои още един ден мръсна.