Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 40

Не можеше да си представи как ще се къпе при отворени врата и прозорци, притеснявайки се през цялото време дали той я наблюдава. Пък и беше студено, макар че на него това като че ли му беше все едно. Ани затвори прозорците, сложи още дърва в огъня и впи предизвикателен поглед в него:

— Нямам намерение да се къпя на отворена врата. — Бузите й отново пламнаха. — Освен това не искам да ме гледаш.

— Няма да те гледам. Ще се обърна с гръб.

Кафявите й очи потъмняха от гняв. Рейф протегна ръка и я погали по брадичката, наслаждавайки се на копринено гладката кожа. Тя преглътна с труд.

— По принцип никога не заставам с гръб към никого.

— Моля те!

Той впи очите си в нейните, а палецът му се плъзна надолу по нежната шия. Ани усети как я побиват тръпки. Рейф стоеше плътно пред нея и тя усещаше с всичките си сетива топлината и напрежението, които на вълни се излъчваха от тялото му. Пронизващата яркост на светлите му очи я приковаваше, искаше да сведе очи, ала не можеше и го гледаше като омагьосана. Очите му бяха сиви като зимен дъжд, без никакъв синкав оттенък — за първи път виждаше истинския им цвят. Ирисите им бяха нашарени с черни и бели петънца, затова изглеждаха толкова дълбоки и ярки. Колкото и да се мъчеше, Ани не можа да открие и капчица съчувствие в студения му поглед.

Той отдръпна ръката си и отстъпи назад.

— Ще изляза навън — заяви Рейф и тя въздъхна от облекчение. Той проследи промяната в израза на лицето й и добави: — Свали си полата — аз ще я опера.

Ани се поколеба за миг, но желанието й да облече чисти дрехи надделя над скромността. Не можеше да ходи само по неговата риза, докато дрехите й изсъхнат, щеше да увие около кръста си едно от одеялата. Бързо, преди да е променила решението си, се обърна с гръб и разкопча полата си, благодарейки мислено на Бога, че Рейф бе доста едър, та ризата му може да я прикрие достатъчно.

Той безмълвно взе дрехата, излезе навън и затвори вратата след себе си. Докато вървеше към потока, живо си я представи как се къпе гола. Отново го втресе, но причина за това бе силната му възбуда, а не болестта. Искаше да докосва и милва цялото й тяло, не само лицето й. Искаше тя да лежи в прегръдките му и по лицето й да не се чете страх, а копнеж. Искаше стройните й бедра да се разтворят и да го приемат.

Такива бяха желанията му. Действителността обаче изискваше да възстанови силите си, да върне Ани в Силвър Миза, както й бе обещал, и да изчезне безследно. Трябваше да обмисли какво да прави, а не да мечтае за голото й тяло. Жените са си жени, е, различават се по размер и цвят, ала в същността си са еднакви.

И тази същност подлудява мъжете от веки веков.

Той се засмя, докато переше полата й, ала смехът му не беше весел. Тя не беше като всички жени и беше глупаво да си втълпява противното. Ръцете й излъчваха невероятна, възбуждаща топлина и той копнееше за ласките й. Обгаряше го огън, когато докосваше нежната й копринена кожа. Сутринта с огромно усилие на волята напусна прегръдките й и стана от постелята. Много добре знаеше, че с всеки изминат час копнежът му по нея ще се усилва. Щеше обаче да бъде пълен глупак, ако замаян от изкушението, забравеше за Треърн.