Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 43

Ани не знаеше, че мъжете целуват така, не предполагаше, че той ще използва езика си. Беше видяла доста неща по време на обучението си и в практиката си на лекар, ала не знаеше, че ленивото въртене на езика му около нейния ще предизвика сладостна премала в корема й и набъбване на гърдите й. Искаше й се той да я целува безкрайно дълго, да се притиска до него, за да облекчи напрежението в гърдите си, искаше ръцете му да галят тялото й. Неопитността й я правеше безпомощна, не знаеше как да реагира на изгарящото я желание, страх я беше от онова, което предстоеше.

Рейф с мъка откъсна устните си от нейните и свали ръката си от тила й. Искаше да я целува още, по дяволите, искаше много повече! Но болката, пронизваща хълбока му при всяко движение, и оловната тежест в краката му напомниха, че не го бива много за любов. Добре, че тялото му го възпираше, защото хич не му трябваше да си усложнява положението със секс. Много по-добре беше да я върне в Силвър Миза недокосната, отколкото да спи с нея и да я зареже. Добре знаеше, че жените се озлобяват, като ги изоставиш, а той не искаше да я превръща в свой враг. Докато се отделяше от устните й, горещо желаеше да се вслуша в съветите на здравия разум.

Тя изглеждаше бледа и объркана. Изобщо не поглеждаше към него, очите й бяха вперени в пламъците на огъня. Видя как преглъща с труд.

— Това беше само една целувка, Ани — прошепна Рейф, обладан от желание да я утеши. Стори му се, че тя очаква подобно нещо. Намръщи се, хрумна му нещо неприятно.

Макар че бе отговорила на целувката му, явно умираше от страх, че Рейф ще я изнасили. Всъщност дали наистина бе отвърнала на ласките му? Може би само си въобразяваше, жегата и възбудата сигурно бяха размътили мозъка му.

— Няма да ти сторя нищо лошо.

Ани се мъчеше да се вземе в ръце. Зарадва се, като разбра, че той отдава вцепенението й по-скоро на страх, отколкото на действителната причина: тя изгаряше от желание той да продължи да я целува и да… Погледна надолу към ръцете си, не знаеше какво да му каже. Мозъкът й сякаш бе парализиран, а сърцето й биеше лудо.

Рейф въздъхна и придърпа седлото, за да се облегне на него. Налагаше се да я разсее и успокои, както бе постъпил предишната вечер.

— Как така реши да станеш лекар? Това не е женска професия.

Тази тема със сигурност я вълнуваше. Ани вдигна към него погледа си, в който се четеше благодарност.

— Това го чувам за не знам си кой път.

— Вярвам ти! И все пак какво те накара да тръгнеш по тоя път?

— Баща ми беше лекар. Израснала съм сред шишенца с лекарства, които ме привличаха невероятно.