Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 42

— Излязох да взема две клончета да ги ползваме вместо четки за зъби — невинно промълви тя, размахвайки доказателството пред лицето му. — Извинявай, забравих…

— Друг път недей да забравяш — отряза я той, сграбчи я за рамото и я блъсна в колибата. Тя стана червена като рак, прекрасното й настроение бе изчезнало безследно и Рейф съжали за грубостта си.

Ани извади малко сол, за да изчистят зъбите си, и Маккей се отпусна назад с боровото клонче. Придирчивостта й към хигиената му напомни за времената, когато тези навици бяха естествена част от живота му, когато се миеше и бръснеше всеки ден и винаги носеше чисти дрехи. Тогава не можеше да си представи ежедневието без сапун, прах за зъби и соли за баня. Използваше скъп одеколон и танцуваше валс с изящни млади госпожици. Ала това бе отдавна, преди войната, в някакъв друг живот. Нямаше нищо общо между него и някогашния изискан младеж — спомняше си за онзи Рейф като за някакъв далечен познат.

Ани затършува в медицинската си чанта и измъкна две кафяви парченца кора. Пъхна едното в устата си и му подаде другото:

— Вземи, това е канела.

Той взе кафявата коричка и я подуши — наистина беше канела. Задъвка я бавно, наслаждавайки се на тръпчивия вкус. Спомни си за някогашните госпожици, които дъвчеха канела и ментови бонбони, за да освежат дъха си. Припомни си вкуса на целувките им.

Може би спомените го разнежиха, а може би защото гореше от желание да я целуне, Рейф предложи:

— Дъхът ни ухае на канела, та е грехота да не се целунем.

Ани щеше да падне от изненада, очите й се разшириха от учудване. Рейф бавно плъзна ръка под косите й и нежно обхвана тила й. Тя се вцепени, искаше да се измъкне, ала силната ръка на Рейф приближи лицето й към неговото.

— Не, не искам! — прошепна тя, обзета от панически страх.

— Тихо, скъпа! Само една целувчица. Не се страхувай!

Ниският му дрезгав глас я обгърна цялата, усети как съпротивата й отслабва. Опита се да поклати глава, ала ръката на Рейф я държеше здраво. Ани се дърпаше назад, а погледът й не се откъсваше от устните му, които все повече се приближаваха към лицето й. О, не, не биваше да му позволява да я целуне, не биваше устните му да докосват нейните, не… Като си помислеше, че се разтреперва, само като го гледа… Ала изкушението бе твърде голямо, обля я топла вълна. О, Боже, тази сладка премала я бе обладала още първата нощ, когато мъжът нахлу в къщата й. Макар и да умираше от страх, усети опасната му привлекателна сила. Вече си мислеше, че е в безопасност, защото той не бе поискал нищо от нея, макар че бе прекарала нощта гола в прегръдките му, ала сега разбра, че трудно ще избяга не от него, а от себе си. Трябва да му устоя, трябва да извъртя главата си, трябва да дера и да скубя, иначе съм загубена… Вече беше късно.

Устните му докоснаха нейните с бавно и сигурно движение, издаващо опитността му, протестният вопъл се спря в гърлото й, а ръката му галеше тила й. Никой не бе я целувал така невъзмутимо и настойчиво. Ръцете й барабаняха по гърдите му, ала Рейф не обръщаше никакво внимание на съпротивата й. Езикът му властно разтвори устните и тя усети как топла вълна размеква тялото й. Ръцете й се вкопчиха в ризата му, а краката й се подкосиха. Влажните й устни се разтвориха, Рейф наклони малко главата й и бавно вкара езика си в устата й. Тялото й се сгърчи от ласката му, сетне се отпусна.