Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 31

Ани свали ботите от дебела кожа, сетне, все още с гръб към него, вдигна полата си и почна да се бори с връзките на фустата. Тя плавно се смъкна надолу и се разстла като бяла пяна в нозете й.

Ани трепереше цялата, Рейф го забеляза, при все че светлината беше слаба.

— Продължавай — меко каза той. Съжаляваше, че я уплаши толкова много, ала щеше да излъже, ако кажеше, че не очаква с нетърпение и свалянето на полата. О, по дяволите, беше повече от заинтересуван, членът му вече бе болезнено твърд, тънката материя на долните гащи не можеше да прикрие нарастващата му възбуда. Ала Ани не можеше да забележи състоянието му, тъй като той се беше увил с одеялото. За миг си зададе въпроса колко ли зле трябва да е, за да не му става; във всеки случай, доста по-зле от сега, а в момента се чувстваше ужасно слаб.

Тя разкопча полата си и дрехата падна на пода.

Ани все още бе с чорапи, дълги до коленете гащи и риза, но тялото й бе ясно очертано на светлината на огъня. Рейф си пое дълбоко дъх, борейки се с внезапното усещане, че се задушава. Слабините му пулсираха. Жената не бе толкова слаба, колкото крехка и изящна, с тънки фини кости и добре очертани задник и бедра. При вида им се обля в пот.

Тя стоеше като вцепенена, сякаш не можеше да продължи. Той можеше да я остави на мира — нямаше да избяга по чорапи и бельо.

— Събуй си чорапите!

Ани се наведе, свали си жартиерите и събу белите памучни чорапи. Голите пръсти на краката й се свиха навътре, докосвайки студения под.

— А сега гащите! — Долови дрезгавината в гласа си и се почуди дали и тя я е забелязала. По дяволите, не трябваше да стига толкова далеч, ала вече не можеше да се овладее. Искаше да гледа голото й тяло, да го притиска в обятията си, макар че му беше толкова лошо, че едвам държеше очите си отворени. Чудеше се дали странната й топлина е съсредоточена само в ръцете й или ще я почувства още по-силно, ако лежи върху нея. А какво ли ще изпита, ако е вътре в нея? При мисълта за невероятното удоволствие, което би се разляло на вълни по тялото му, едва не изстена на глас.

Тя трепереше като лист, цялото й тяло се тресеше от главата до петите. Ризата й стигаше почти до коленете, ала все пак… Почувства се страшно унижена и уязвима, щом събу гащите си. Почувства как студеният въздух лизва голия й задник. Изпита страшно желание да се протегне и да го докосне, макар и добре да знаеше, че ризата го покрива. Единствената дреха, останала на тялото й, бе прекалено тънка, за да се чувства сигурна в нея.

Рейф умираше от желание тя да си свали ризата. О, Господи, искам я гола! Видът на стройните й бедра го докарваше до лудост, ала искаше да види и извивката на задника й, пълнотата на щръкналите й гърди, гънките на най-интимните й части. Искаше да е достатъчно здрав, за да проникне в нея, да прекара часове между краката й, да усети сладкото пулсиране в дълбините й, да се взриви от наслада. Искаше да прави любов с нея по всички възможни начини, да опита всичко онова, за което бе чувал. Искаше да усети вкуса й, да я подлуди с устните, пръстите и тялото си. Трепереше от желание.