Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 134

Рейф го погледна право в очите.

— Няма да е трудно да разберем.

Нямаше смисъл да чакат до другия ден, за да напуснат бивака. Конете им бяха отпочинали, а и на Рейф му се искаше да се махнат, преди воините да са заякнали достатъчно. Щом започнаха да оседлават конете, индианците се скупчиха в средата на бивака; всички бяха въоръжени. Излязоха и няколко жени, но повечето останаха във вигвамите при болните. Следвана от орловия поглед на Атуотър, Ани влезе да нагледа бебето, което я дари с щастлива усмивка, откриваща двете бели зъбчета. То все още имаше температура, но дъвчеше енергично едно парче кожа. Майката срамежливо докосна ръката на лекарката и каза няколко думи — по тона личеше, че й благодари.

Воините гледаха мрачно. Най-едрият измежду тях, висок почти колкото Рейф, се чудеше дали някога ще проумее поведението на бледоликите. Между двата народа съществуваха вражда и омраза, но въпреки това белият воин и странната му жена положиха огромни усилия, за да спасят племето му. Мъжът си спомни как лежеше гол, а белият воин го миеше със студена вода — това беше нещо невероятно. Ами жената, тя беше вълшебница… как го докосваха ръцете й… бяха хладни, но излъчваха странна топлина, която го облекчи. По тялото му се разля блажено усещане. Тези ръце го дариха с покой и му помогнаха да надвие треската. Бялата магьосница спаси бебето на Лозун. Джакали разказваше, че то било толкова близо до света на сенките, че в тялото му не останал дъх. Белият воин знаеше каква сила притежава жена му и я закриляше. Така трябваше да бъде.

Тогава дойде другият бледолик, насочи пушката си към белия воин и го върза с въже като пленник. Джакали побесня, караше го да застреля белия натрапник, ала той реши да изчака и да види какво ще стане. Тримата бледолики седнаха на земята и заговориха на техния странен език. По едно време по-възрастният воин отряза въжето и сега се готвеха да тръгват. Да, бледоликите наистина бяха особени хора. Колкото и да бе благодарен на бялата магьосница, се радваше, че си отиват.

Щяха да пътуват на изток, през земите на неговия народ и се нуждаеха от закрила. Народът му смяташе всички бледолики за врагове, ала тези хора не биваше да бъдат убити. Това би било позор за племето. Той подаде един мънистен амулет на Джакали и й каза няколко думи. Старицата го отнесе на бялата магьосница, чиито коси обграждаха лицето й като сияйно слънце. Старият бледолик знаеше езика на племето и преведе думите на Джакали. Магьосницата се усмихна. Белият воин не сваляше орловия си поглед от жена си.

Индианецът с облекчение наблюдаваше как бледоликите напускат бивака.

Ани обръщаше амулета от всички страни и се наслаждаваше на изкусната плетеница. Атуотър им обясни, че това истинско произведение на изкуството представлява нещо като паспорт за безопасно преминаване през индианските територии.