Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 132

Атуотър повдигна вежди.

— Я виж ти! Ще ми кажеш ли как свърши тая работа, пиленце?

Ани закърши ръце, хвана я яд, че пистолетът не е в джоба й.

— Той дебнеше Рейф в колибата — мрачно каза тя. — Аз държах пистолет в джоба на полата си… Не бях хващала оръжие в ръка… Не можах да дръпна ударника…тогава той понечи да стреля и аз стрелях някак си през джоба. Полата ми се подпали. Аз го убих — изхлипа тя.

— Не го е направила тя — остро възрази Рейф. — Опитва се да ме защити. Аз го застрелях.

На Атуотър започна да му писва от цялата тая история. Изобщо не му се нравеше престъпниците да си приписват благородни пориви. Не им подобаваше.

Доста жени се опитваха да поемат вината на мъжете си — законът се отнасяше с по-голямо снизхождение към тях. Много малко жени отиваха в затвора. Но в този случай докторката май наистина беше виновна, защото историята с подпалената пола му се стори достоверна. Не, Маккей се опитваше да поеме вината, защото искаше да я защити.

Докторката призна, че е извършила убийство, и Атуотър като служител на закона бе длъжен да предприеме нещо. Работата съвсем се заплете. Той помисли как да постъпи, сетне сви рамене и заяви:

— Убийството е станало случайно. Освен това вече казах, че Треърн беше гадно копеле и не съжалявам за смъртта му. Извинете, госпожо.

Рейф с облекчение затвори очи. Атуотър се навъси.

Ани пропълзя по-близо до него и го погледна право в очите. Съдията предупредително поклати глава и се прицели в Рейф. Джакали измърмори злокобна заплаха по адрес на Атуотър.

— Рейф не е убил Тенч. Работата е съвсем друга. — Съдията се обърна към нея. Ани забеляза гневния поглед на Рейф, но не му обърна внимание. Той не искаше да вкарат и Атуотър в капана и да излагат живота му на опасност. Благородният порив на Рейф бе обясним, ала този път Ани реши да престъпи волята му и да действа на своя глава.

Започна от самото начало. Докато разказваше за хода на събитията, цялата история й се стори толкова невероятна, че тя започна да се запъва и да заеква. Кой ще повярва на тая приказка? И най-доверчивият човек ще се убеди в истинността на случилото се, само като види документите, а Атуотър изобщо не й се стори доверчив. Той гледаше ту към Ани, ту към Рейф. Тя изтръпна, като видя как се променя изразът на лицето му — сигурно съдията си мисли, че се подиграват с него. Клепачът му увисна още повече и покри изцяло окото му.

След като Ани завърши разказа си, той я изгледа подозрително и изсумтя. Сетне се извърна към Рейф и му метна поглед, който не предвещаваше нищо добро.

— Мразя да слушам подобни измишльотини — излая съдията.

Рейф стисна устни, устата му се превърна в тънка, крива линия.

— Изслушах ви докрай, защото добрите лъжци се опитват да съчинят нещо достоверно. Няма смисъл да лъжеш, щом никой не ти вярва. Така че щом някой се опита да ми пробута нещо, което дори не би и минало през ум на някой печен измамник, ставам любопитен. Адски мразя да съм заинтригуван от нещо. Направо не мога да спя. Няма съмнение, че през последните години си пречукал цяла сюрия от хора, ала ако докторката казва истината, мога да го приема като самозащита. Освен това през цялото време се чудех кой ли пък е този Тенч, че да определят десет бона награда за главата на убиеца му. Ако беше някоя важна клечка, все щях да съм чувал за него. Да, да, много любопитна история!