Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 136

Отиваха в Ню Орлийнс. Беше му трудно да повярва, че краят ще настъпи скоро. Толкова години бяга и се кри, измъчван от разочарование и горчивина, че внезапният обрат го свари неподготвен. Въжето, впито в китките му, и неприятните болки в раменете му напомняха, че не всичко се е променило. Атуотър се беше заел да разследва случая, ала в неговите очи Рейф все още беше престъпник. Съдията беше непредвидим човек. Говореше се, че не прощава на престъпниците и е готов на крайности в името на справедливостта, но в случая той изслуша разказа на Ани и реши сам да се убеди в истинността му. След толкова години бягство пред Рейф за първи път проблесна искрица надежда. Щом Атуотър прочете архива, ще разбере, че той е невинен. Съдията имаше достатъчно връзки, за да съдейства обвинението в убийство да бъде отменено.

Провидението понякога приема странни въплъщения, но Рейф не се и съмняваше, че стройният, своенравен съдия с увисналия клепач се е появил в отговор на молитвите му.

Атуотър лежеше, наблюдаваше звездното небе и размишляваше. Как можа да се реши да води Маккей в Ню Орлийнс, за да разследва случая? Какво го беше прихванало? Ами това беше Рейф Маккей, не лукова глава; повече от ясно бе, че ще трябва да го развързва от време на време, а Маккей решеше ли да бяга, все щеше да му намери колая. По дяволите, можеше да го закара до най-близкия град и да го хвърли в затвора. За сто мили все някак щеше да го опази, ама Ню Орлийнс беше на повече от хиляда мили от тая пустош. Идеята му не беше от най-добрите.

Само че вече бе дал дума и не можеше да се отметне току тъй, дори и да съзнаваше, че няма да може да опази Маккей, ако реши да офейка. Освен това и докторката можеше да му помогне, единственият начин да я възпре бе да я върже и нея, а това щеше още повече да усложни нещата. Тя не беше престъпница, какво от това, че беше с Маккей — не можеше да се отнесе по такъв начин с нея.

Може би с течение на времето щеше да му повярва и да го развърже. И без друго не можеше да минава през градовете с вързан пленник — хората забелязват подобни неща, а Атуотър не искаше да привлича вниманието върху себе си. Все нещо щеше да измисли, но точно сега не му се искаше да развързва ръцете на Маккей.

Атуотър от горчив опит се бе убедил, че законът и справедливостта не са едно и също нещо. Спомни си един случай в Ел Пасо някакви каубои се напили, решили да се повеселят, засилили една каруца надолу по улицата и тя смазала една жена. Съдът решил, че е нещастен случай. Съсипаният от мъка съпруг застрелял няколко от каубоите. Разумът на мъжа явно бил помрачен и той не знаел какво върши. Според Атуотър това беше възмездие.

Съпругата му умря през 1849 — засегната от случаен куршум при една престрелка на пияни златотърсачи в Калифорния. В този случай законът и справедливостта вървяха рамо до рамо — двамата убийци увиснаха на бесилото. Нищо не можеше да върне Меги, ала мисълта, че справедливостта е възтържествувала, му помогна да се пребори със скръбта. Според разбирането на Атуотър везните трябваше да се уравновесят — тогава имаше справедливост. Беше станал съдия, за да служи на тази идея. Понякога му беше много тежко, а понякога направо му се съдираше задникът от зор, като сега например.