Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 63

Само че мен това изобщо не ме интересуваше. Опиянен от болкоуспокояващите лекарства, едва си спомнях как ме заведоха в болницата на Блаувейн. Състоянието на раната ми се бе влошило поради липсата на първа помощ. Не знам подробности, но независимо от усилията на лекарите коляното ми не се движеше нормално. Обясниха ми, че единственият изход е да легна под ножа и да ми сложат ново, изкуствено коляно. Но не ме съветваха да го правя. Истинската плът и кръв все още са за предпочитане пред всичко, направено от човешката ръка.

Повече ме вълнуваше друго — бяха пленили сержанта, който устрои клането пред очите ми. И както сам предсказа, беше разстрелян от наказателния взвод в съответствие с Кодекса на наемника, който третира отношението към военнопленниците.

Разбира се, неговата екзекуция не промени с нищо историята. Това, което той написа върху Дейв и останалите касидианци с иглопушката си, не би могло да бъде забравено нито от мен, нито от другите хора. Оттогава нещо в мен се пречупи.

Приличах на строшена част от часовник, която не му пречи да работи, но безцелно се мотае в корпуса му и всеки може да я чуе да дрънка, ако го разклати. Бях сломен отвътре. Дори добрите отзиви за работата ми от Агенцията за междузвездни новини и приемането ми за пълноправен член на гилдията не можеха да излекуват наранената ми душа. Но благодарение на богатството и могъществото на гилдията сега, като неин пълноправен член, имах достъп до неща, които можеха да си позволят само няколко частни организации. Изпратиха ме при магьосниците по духовно лечение на Кълтис — по-голямата от двете планети на Екзотика.

На Кълтис ми обещаха бързо излекуване, ако успеят да изнамерят начин да се лекувам сам. И то не защото нямаха власт (макар че не съм сигурен дали разбираха колко са ограничени, особено що се отнася до възможностите им за въздейстивие точно върху мен), а защото философията им забраняваше да използват сила за оказване на натиск върху психиката на човека, така както не им разрешаваше да влияят върху желанията на индивида. Можеха само да се опитат да ме накарат да тръгна по пътя, който според тях е правилен.

Инструментът за въздействие, който бяха избрали, наистина беше мощен — Лайза Кант.

— Ама ти не си психиатър! — поразен извиках аз, когато за пръв път се появи при мен на Кълтис. Лежах отпуснат в басейна и се наслаждавах на слънчевите лъчи, когато тя неочаквано изникна над мен. На въпроса ми отговори, че Падма я е препоръчал като единствения човек, способен да възстанови емоционалното ми равновесие.

— А и откъде можеш да знаеш каква съм аз? — рязко попита тя, но не с онзи хладен тон на екзотианка, с който говореше обикновено. — Минаха повече от пет години, откакто те срещнах за пръв път в Последната Енциклопедия, а през това време натрупах достатъчно опит!