Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 59

В малката пролука сред короните, оставена от падналото дърво, видях небето да се изчиства след бурята. Макар и безоблачно, сега то беше осветено от кървавочервените лъчи на залязващото слънце. С моето притъпено от лекарството зрение ми се струваше, че червените лъчи се спускат до земята, оцветяват сивите униформи на пленниците и карат черните униформи на войниците от Сдружението да блестят.

Червени и черни, черни и червени, те приличаха на фигури, гледани през непрозрачно стъкло, под огромните, потискащи очертания на призрачно-мъгливите гиганти, каквито ми се струваха дърветата. Седях, треперех от студ в подгизналите си, тежки дрехи и слушах спора на редника и сержанта. Говореха тихо и пленниците не ги чуваха, но аз долавях думите им съвсем отчетливо и постепенно започнах да разбирам смисъла им.

— Ти си едно хлапе! — сержантът говореше развълнувано, леко повдигнал глава. Залязващото слънце протегна лъчите си, освети лицето му в червено и за пръв път успях да го разгледам внимателно — изтощени черти, като че ли изсечени от камък, със същия абсолютно груб фанатизъм, който бях забелязал и у сержанта в щаба на Сдружението, когато се опитвах да получа подпис върху пропуска на Дейв. — Ти си едно хлапе! — повтори той. — Прекалено си млад! Какво знаеш ти за борбата за оцеляване, която водим поколение след поколение на нашите жестоки, каменни светове? Какво знаеш за целите на тези, които са ни изпратили да се бием, за да могат сънародниците ни да живеят, докато останалите хора биха се радвали да видят мъртви както нас, така и вярата ни?

— Знам това-онова — опита се да се защити редникът, макар че в гласа му ясно личеше колко е млад. — Знам, че носим отговорност да се бием за Истинската вяра и сме допринесли за изменението на Кодекса на наемниците…

— Затвори си устата, сукалче! — злобно прошепна сержантът. — Какво значение имат другите кодекси пред Кодекса на Всемогъщия? Какво значение имат другите клетви, щом ние сме се клели в Бога на битките? Нали Старейшината на нашия Съвет, чието име е Брайт, ни каза, че днешният ден е особено важен за бъдещето на народа ни и че за победата в тази битка трябва да отдадем всичките си сили. Само тогава ще победим! Няма друг начин!

— Както вече ти казах…

— Нищо не можеш да ми кажеш! Имам по-високо звание! Аз ти казвам! Има заповед да се прегрупираме за нова атака. Ти и онези четиримата трябва незабавно да се явите в свързочния център. Няма значение, че не се числиш към тяхното подразделение. Има заповед и ти ще се подчиниш!

— В такъв случай ще се наложи да вземем пленниците с нас в …

— Трябва да изпълниш заповедта! — Сержантът обърна иглопушката си така, че дулото й сочеше към редника, и с пръст премести контролния механизъм на автоматична стрелба. Видях как Гретен за миг затвори очи, преглътна и заговори отново. Гласът му беше учудващо спокоен.

— Прекарах целия си живот в сянката на Господа и щом има истина и вяра… — започна той, при което пушката се вдигна до нивото на гърдите му. Тогава се развиках:

— Ей, ти, сержант!