Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 57

— Събудете се! — извиках им аз. — Не виждате ли, че имам нужда от спешна медицинска помощ? Настоявам незабавно да ме заведете в някой ваш лазарет!

Гледаха ме с поразително невинните си очи, сияещи на гладките им голобради лица. Този, който стоеше отдясно, имаше на пагона си една-единствена нашивка на ефрейтор, вторият беше обикновен редник. И двамата не бяха навършили и двадесет години.

— Нямаме заповед да се връщаме — каза ефрейторът. Като старши говореше от името на двамата. — Мога само да ви заведа до сборния пункт за пленени, където ще се погрижат за вас. — Направи крачка назад, като не ни изпускаше от мушката, и се обърна към другаря си, преминавайки на молитвен език: — Помогни да придържате този човек, Гретен. Хвани го от другата страна. Аз ще вървя зад вас и ще нося пушките.

Редникът му подаде иглопушката си. Сега, подхванат от едната страна от Дейв, а от другата от войника, можех да се движа по-добре, макар че продължавах да бъда ядосан. Най-сетне стигнахме до една поляна. Само че това не беше истинска поляна, огряна от слънцето, а място, където едно дърво беше паднало, откривайки по този начин малко пространство между останалите гиганти. Тук се намираха около двадесет унили касидианци, обезоръжени и охранявани от четирима млади войници на Сдружението, които досущ приличаха на нашите придружители.

Дейв и младият войник внимателно ме пуснаха и ме настаниха да се облегна на едно паднало дърво. След това накараха зет ми да отиде при униформените касидианци, които се бяха скупчили около полуизгнил пън. Четирима пазачи не сваляха погледи от тях. Развиках се, че искам Дейв да остане при мен, защото не е военно лице, което личи от бялата превръзка на ръкава му и от липсата на отличителни знаци. Само че черноризците не ми обърнаха внимание.

— Кой е старши? — обърна се ефрейторът към четиримата пазачи.

— Аз — отговори единият от тях, — обаче съм с по-ниско звание от твоето.

Наистина беше обикновен редник, но определено не толкова млад и си личеше, че е опитен и изпълнителен войник.

— Този човек е журналист — каза ефрейторът и ме посочи. — Твърди, че приятелят му се намира под негова защита. Самият той има нужда от медицинска помощ. Ясно е, че никой от вас не може да го придружи до най-близкия лазарет, но ти би могъл да доложиш на командването по радиостанцията.

— Нямаме радиостанция — отвърна по-възрастният войник. — Свързочният център е на двеста метра оттук.

— Аз и Гретен ще останем тук, за да помагаме на твоите хора, докато един от тях отиде до свързочния център.

— В заповедта не е казано да правим подобно нещо — възрастният войник изглеждаше доста упорит. — Дори и в такива ситуации никой от нас няма право да напуска поста си.

— Това е извънредна ситуация!

— Нямаме разпореждания.

— Обаче…

— Казах ти, че нямаме разпореждания за такива ситуации! — развика се старшият. — Не можем нищо да направим, докато не дойде офицер или сержант!