Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 53

От това би излязло добър репортаж — как десетина души се опитват да удържат безнадеждна позиция без никаква подкрепа срещу цялата армия на Сдружението. Между редовете бих могъл да вмъкна и нещо за командването, допуснало подобно положение. Докато оглеждах хълма и индивидуалните окопи около мен, усетих в лявата част на гръдния си кош неприятна хладина. Защото войниците все още бяха заети с подготовката на отбраната и не осъзнаваха цената, която трябва да заплатят, за да станат герои на моя разказ.

— Погледни там… Ей там… — прошепна Дейв и ме побутна.

Обърнах се да видя какво ми сочи.

Сред войниците на Сдружението, разположени зад дебелите дървета в дъното на падината, се забеляза някакво раздвижване. По всичко личеше, че засега само прегрупират пристигналите подкрепления, преди да започнат истинската атака на хълма. В близките няколко минути не би трябвало да стане нещо и тъкмо се канех да го кажа на зет ми, когато той отново ме сръга:

— Не там. По-нататък, към хоризонта — по гласа му личеше, че е разтревожен.

Погледнах нататък и разбрах какво има предвид. Далеч напред, където дърветата се сливаха с небето — примерно на десет километра от нас, се виждаха припламвания, подобни на огнени мушици, малки жълти пламъци сред зеленината, които вдигаха мръснобели стълбове, разпръсквани веднага от вятъра.

Това със сигурност бях топлинни лъчи. Защото посред бял ден, още повече от такова разстояние, не бихме могли да забележим обикновен огън.

— Бронетехниката! — паникьосах се аз.

— И идва насам! — Дейв гледаше очарован огнените стълбове, които оттук изглеждаха малки и незначителни. А всъщност температурата в средата на лъча достига четиридесет хиляди градуса и би могла да повали околните дървета със същата лекота, с която бръсначът отрязва стрък лук.

Придвижваха се, без да срещнат съпротива, защото не съществуваше пехота, която да ги удържи с помощта на вибрационни мини и звукови оръдия. Противотанковите ракети — класическото средство за борба с бронетехниката — бяха излезли от употреба преди петдесет години, защото контраартилерийските средства действаха със скорост, равна на половината от светлинната, а това обезсмисляше използването на ракетите. Тежкото въоръжение се приближаваше към нас бавно, но уверено, като изгаряше за по-сигурно всички места, където може да се скрие пехота.

Пускането на бронетехниката правеше защитата на хълма безсмислена. Ако пехотата на Сдружението не се справи с нас преди пристигането на машините, тогава те ще ни изпепелят направо в окопите. Положението ми беше съвсем ясно. Явно го разбираха и войниците от патрула, защото дочух сред тях приглушен ропот.