Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 51

Това беше първият ми панорамен поглед към бойното поле, след като се наложи да се разделим с аерокара. Затова внимателно наблюдавах през бинокъла и наистина забелязах нещо, което ми се стори като някакво движение между дърветата в дъното на падината, разделяща нашия хълм от съседния. Този единствен миг не ми беше достатъчен да разбера какво става, но точно тогава визьорите на патрула също откриха придвижването на черноризците и всички огневи точки бяха приведени в състояние на повишена бойна готовност. Върху екраните на визьорите вече спокойно можеха да бъдат различени петната, предизвиквани от топлокръвните човешки тела, които се смесваха с почти незабележимото топлинно излъчване на растителността.

Атакуващите също ни откриха. След няколко секунди нямаше никакво съмнение в това, защото дори с моя бинокъл можех да различа движението на черните униформи, идващи към нас по склона. Оръжието на касидианския патрул отговори на открития огън.

— Лягай! — заповядах на Дейв.

Той се опитваше да се надигне и да погледне какво става отпред. Мисля, че го правеше, защото аз се подавах от окопа, за да разгледам по-добре развоя на сражението, и смяташе, че и той може да го направи. Вярно, журналистическият ми плащ беше опънат пред двата окопа, но аз освен всичко друго бях нагласил и цветовете на баретата си на червено и бяло чрез регулаторите, пък и имах по-силна вяра във възможността да оживея, отколкото той. Всеки от нас има моменти в живота си, когато се чувства абсолютно неуязвим. Един от тези моменти беше точно тогава и точно там, в окопа, под непрекъснатия обстрел на войниците на Сдружението. Освен това очаквах, че започналата атака съвсем скоро ще бъде прекратена.

Което, разбира се, и стана.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Не беше никак чудно, че след първоначалната атака имаше затишие. Войниците, с които се бяхме сблъскали, бяха само един разузнавателен отряд, придвижващ се пред основните сили на Сдружението. Задачата им беше да изтласкат отбраняващите се касидианци, докато последните не се окопаят и не започнат да оказват съпротива. Когато това стана, напълно логично разузнавателната група се оттегли, обади се за подкрепление и остана да чака.

Тази тактика беше по-стара от тактиката на Юлий Цезар — могъщ земен пълководец от древността.

Всичко това, както и останалите обстоятелства, които ни доведоха с Дейв тук по това време, ми дадоха възможност да направя два любопитни извода.

Първо: всички — и войниците на Сдружението, и тези от Касида, и аз, и Дейв — бяхме под властта на сили, които планират събитията отвън, далеч от бойното поле. Изобщо не беше трудно да се досетя кой ни манипулира. Беше ми абсолютно ясно, че едната сила е Старейшината Елдър Брайт, който имаше за цел единствено да представи войниците си на междузвездния пазар за наемници в най-добрата светлина. Като шахматист, застанал пред противника си на дъската, той беше планирал ход, чиято цел бе да реши изхода на войната с един смел тактически удар.