Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 41

Бях достатъчно бодър. Ако пък усетя чак толкова остра нужда от сън, винаги можех да използвам медикаменти. Но стана така, че на бюрото си намерих нещо, което изби от главата ми всякакви мисли за почивка.

Беше писмо от Ейлин. Веднага го отворих.

„Скъпи Тим,

Току-що получих писмото ти, в което ми пишеш за намерението си да вземеш Дейв за помощник. Толкова съм щастлива, че дори не мога да ти опиша какво чувствам. Никога не ми е идвало наум, че след като си Чирак в Гилдията на журналистите, би могъл да направиш за нас нещо подобно.

Как бих могла да ти се отблагодаря? И можеш ли да ми простиш, че се държах така, не ти пишех и дори не се интересувах какво става с теб през последните пет години? Не бях добра сестра, нали? Не за друго, а защото знаех, че съм безнадеждно глупава и безполезна. Още когато бях малко момиче, чувствах, че ти се срамуваш от мен и едва ме търпиш.

В онзи паметен ден в библиотеката, когато ми обясни, че нищо няма да излезе от брака ми с Джеймтън Блек, разбирах колко си прав и въпреки това не можех да не те мразя за това. Тогава ми се струваше, че се гордееш със способността си да ме спреш да не се омъжа за Джейми.

Но не съм била права и това, което вършиш сега за Дейв, го доказва. Много ми е мъчно, че постъпих така. Ти беше единственият, който ми остана и когото можех да обичам след смъртта на мама и татко, и аз наистина те обичах, Тим. За съжаление ми се струваше, че това ти е необходимо не повече, отколкото на чичо Матиас.

Така или иначе, всичко се промени, откакто срещнах Дейв и той се ожени за мен. Трябва някой ден да дойдеш да видиш апартамента ни на Касида, в Албан. Провървя ни, че получихме толкова голям. Това е първият ми собствен дом и мисля, че и ти ще се учудиш колко добре сме го обзавели. Ако го питаш, Дейв ще ти разкаже всичко. Знаеш ли, той искаше да ти се обади за сватбата независимо от това, което изпитвах към теб. Чак сега разбирам колко е бил прав. Дейв винаги има право, а аз винаги греша — и ти го знаеш по-добре от мен, Тим.

Благодаря ти, още веднъж ти благодаря за всичко, което правиш за него. Изпращам ви цялата си любов, и на двамата. Предай на Дейв, че и на него съм изпратила писмо, но сигурно ще го получи по-късно.

С много любов: Ейлин.“

Пъхнах писмото и плика в джоба си и се качих в стаята. Имах намерение да го покажа на Дейв, но ме смути колко подчертани бяха благодарността на Ейлин и самообвинението й, че е била лоша сестра. В края на краищата и аз не бях много добър брат. Това, което сега правех за мъжа й, сигурно й се струваше нещо повече, отколкото беше всъщност. Едва ли за него правех нещо повече, отколкото и за абсолютно непознат човек, връщайки му някаква услуга.

В интерес на истината с това писмо тя ме накара да се чувствам малко неловко. Може би след всичко, което се случи, все още имаше начин да живеем като нормални хора. Начинът, по който тя и Дейв се държаха един с друг, ме караше да мисля, че в най-скоро време ще имам или племенник, или племенница. Кой знае — може би в крайна сметка и аз ще се оженя (внезапно се сетих за Лайза) и ще си имам деца? Нищо чудно родовите ни връзки да обхванат пет-шест планети, както става с доста семейства.