Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 43

Гордън Диксън

Или пък писмото от Ейлин ме бе направило особено чувствителен тази сутрин? Може и така беше.

Имаше и още нещо, което веднага забелязах с професионалния си поглед. То нямаше никакво отношение към личностните му качества. Просто забелязах факта, че униформата му има свободна кройка и цветът й е син, от което следваше, че той не принадлежи към Касидианските въоръжени сили, а е на служба на Екзотика. Мар и Кълтис бяха богати и могъщи планети, но философията им забраняваше техните поданици да употребяват сила, затова наемаха най-добрите професионалисти, които можеха да се намерят сред звездите. Това, разбира се, означаваше, че основната част от подразделенията — или поне офицерите — са дорсайци. Логично следваше въпросът, какво прави тук полеви командващ от въоръжените сили на Екзотика с набързо пришити пагони на офицер от Нова Земя, заобиколен от щабни офицери от Нова Земя и Касида?

Ако току-що се е присъединил към разбитите сили на Южния Раздел, фактът, че е тук точно след нощта, когато според мен в командния пункт на Сдружението в Контървейл се готвеше секретна операция, бе едно щастливо съвпадение.

Дали наистина беше съвпадение? Трудно ми беше да повярвам, че касидианците са успели да разберат за тактическата оперативка в щаба на Сдружението. Разузнавателните подразделения на Южните сили разполагаха с кадри като Хал Фрей и бяха добри разузнавачи. Освен това в Кодекса на наемника беше ясно записано, че професионалните войници от всички планети нямат право да участват в разузнавателни операции, ако не носят собствената си униформа. Така или иначе, съвпадението беше прекалено елементарен отговор.

— Стой тук! — заповядах на Дейв и тръгнах напред, пробивайки си път сред щабните офицери, заобиколили необикновения дорсаец. Исках да разбера някои работи лично от него. Точно тогава обаче дойде аерокарът му, той се качи и замина, преди да успея да стигна до него. Забелязах, че се отправи към южните части на фронта.

Офицерите започнаха да се разотиват. Не си направих труда да проследя накъде, а си подготвих въпроси към един запасняк от Нова Земя, който докара моя аерокар. Най-вероятно знаеше всичко, което и офицерите, но би могъл да бъде достатъчно невнимателен и да ми го разкаже. Разбрах, че полевият командващ наистина е предоставен на разположение на силите на Южния Раздел едва тази сутрин с разпореждане на Свързващия от Екзотика, който се казвал или Патма, или Падма. Странно, но този дорсаец се оказа роднина на същия Донал Грим, в чиято чест бе организирано празненството, на което присъствах и аз. Макар че, доколкото бях осведомен, Донал бе на служба във въоръжените сили на Фрийланд, а не на Екзотика, и негов командир беше маршал Хендрик Галт.

— Името му е Кейси Грим — сподели запаснякът, който работеше в транспортната бригада. — Има брат-близнак, знаете ли? Между другото, можете ли да управлявате тази машина?